Дженнифер Арментраут - Основа

Бронзови коси паднаха върху челото му. Обикновено бяха оформени в артистично разрошена прическа, но, изглежда, днес му бе свършил гелът.

Исках да го ударя отново и се опитах да се измъкна от хватката му без особен успех.

— Ще ти потроша лицето!

— Разбираемо. — Той ме притисна и присви очи. — Знам, че връзката ни не е съвсем безпроблемна…

— Връзката ни не е никаква ! Нямаме връзка! — Дишайки тежко, успях да възпра треперенето на мускулите си. В продължение на някого мига той се взираше в мен с разширени ноздри и застинали устни. Исках да извърна поглед, но това би било признак на слабост и не можех да си го позволя. — Мразя те.

Беше безсмислено да го казвам, но след като го изрекох, се почувствах по-добре.

Той потрепери и когато заговори, гласът му напомняше шепот.

— Не исках да те лъжа, но нямах избор. Каквото и да ти бях казал, щеше да го изпееш на Деймън и на другите луксианци. Не можех да го допусна. И Дедал не можеха да го допуснат. Но не ние сме лошите в случая.

Поклатих глава втрещена и ядосана до безумие.

— Разбира се, че сте лошите. Ти ни примами в капан! От самото начало. Всичко водеше към този момент. Ти им помогна. Как можа?

— Наложи се.

— Това е животът ми. — Сълзи на гняв изпълниха очите ми, тъй като в момента нямах контрол над съществуването си, донякъде заради Блейк, и едва успявах да не се разкрещя. — Имаше ли въобще нещо вярно? Крис? Наистина ли искаше да го измъкнеш?

Известно време Блейк не каза нищо.

— Щяха да пуснат Крис по всяко време. Разказът за това как го държат против волята му беше измислица. Използвах я, за да спечеля съчувствието ви.

— Кучи син! — изсъсках.

— Бях изпратен, за да проверя дали мутацията наистина е била трайна. Те не са подозирали за плановете на чичо и на доктор Майлс, но след като са узнали, че мутацията е трайна, са пожелали да научат кой я е предизвикал и колко силно е действието й. Затова се върнах след онази нощ… Нощта, в която с Деймън ме оставихте да избягам.

Състраданието ни в онази нощ се бе оказало последният пирон в ковчезите ни. Иронията бе направо трагична. Идеше ми да му издера очите.

Блейк въздъхна хрипливо.

— Искахме да сме сигурни, че си достатъчно силна за това. Знаеха, че Доусън ще се върне за Бет, но искаха да проверят колко далеч ще стигнеш.

— За това? — прошепнах аз. — Какво е това ?

— Истината, Кейти. Абсолютната истина.

— Все едно си способен да кажеш истината. — Извъртях се, опитвайки се да го отблъсна. Той изруга отново, надигна се, без да пуска ръцете ми, и ме издърпа от леглото. Босите ми крака се плъзгаха по пода, докато той ме теглеше към банята. — Какво правиш?

— Мисля, че трябва да се охладиш — отговори той с решително изражение.

Опитах да се застопоря, но единственото, което постигнах, беше да издраскам краката си. След като влязохме в банята, аз се наклоних настрани и той се блъсна в мивката. Преди да успея да го нападна отново, ме бутна назад.

Протегнах безпомощно ръце, спънах се в ръба на душ-кабината и се проснах по дупе вътре. По гърба ми премина силна болка.

Блейк се изстреля напред, стисна рамото ми с едната си ръка, а другата протегна настрани. След секунда от душа плисна леденостудена вода.

Потреперих и се опитах да се изправя, но той притисна и другото ми рамо. Стоях приклещена, а ледената вода се изливаше върху мен. Замахах отчаяно с ръце и изцвърчах:

— Пусни ме веднага!

— Ще те пусна, когато си готова да ме изслушаш.

— Думите ти не ме интересуват!

Подгизналите дрехи прилепнаха за тялото ми. Силната струя притискаше косата към лицето ми. Притесних се, че Блейк се опитва да ме удави, и замахнах към лицето му, но той отблъсна ръцете ми.

— Чуй ме! — Сграбчи брадичката ми и впи пръсти в челюстта ми. Бях принудена да го гледам в очите. — Обвинявай ме колкото щеш, но наистина ли си въобразяваш, че нямаше да бъдеш тук, ако не ме бе срещнала? Ако е така, значи си напълно побъркана. Съдбата ти бе предопределена в мига, в който Деймън те превърна в мутант. Той те постави в това положение.

Думите на Блейк ме вцепениха.

— Ти си тотално откачен. Обвиняваш Деймън? Той ми спаси живота. Щях да…

— Той те направи мутант, макар да знаеше, че го следят. Не е глупав. Досещал се е, че от министерството ще разберат.

Всъщност той и семейството му не знаеха нищо за хибридите преди моята трансформация.

— Това е напълно типично за теб, Блейк. Всичко е по вина на някого другиго.