Аарон Розенберг - Приливи на Мрака

— Да, точно тъй тря’а — съгласи се Мурадин, кимайки. После се намръщи. — Алианса? Вий сте ни изпратили ония съобщения преди няколко месеца, от Лордерон?

— Така е.

Лотар осъзна, че крал Теренас е изпратил вестоносци и тук, а не само в Куел’Талас. Явно кралят на Лордерон не е искал да пропусне възможност за съюз.

— Трябваше да се обединим за тази обща цел.

— И накъде ше се насочите се’а? — запита второ джудже, което се бе приближило достатъчно, за да чуе разговора.

Лицето му бе по-малко набръчкано от това на Мурадин, но имаше сходни черти и същата брада.

— То’а е брат ми Бран — представи го Мурадин.

— Ще последваме остатъка от Ордата — отвърна Лотар. — Елиминирахме много от тях, както по вода, така и на сушата, но искаме да довършим и останалите и да сложим край на войната.

Братята се спогледаха.

— Ний ше ви придружим — заяви Мурадин. — Мно’о от нашите ше останат в планините, за да си възвърнем древните крепости. Тря’а се уверим, че в Каз Модан ня’а да остане ни един орк.

Той се усмихна широко.

— Ама ше доведем няколко младежи в Алианса ви, за да сме сигурни, че тия орки ня’а притесня’ат никого повече.

— Помощта ви е добре дошла — каза сърдечно Лотар.

Той беше срещал джуджета един-два пъти в Стормуинд и винаги се удивяваше от силата и издръжливостта им. И, ако тези Бронзбиърд са толкова добри бойци, колкото братовчедите си Уайлдхамър, може да се окажат особено ценно допълнение към армията.

— Мно’о добре. Ше изпратим някой да информира брат ни и да ни настигне с провизии — Мурадин метна на рамо секирата си и се огледа. — Накъде е тръгнала Ордата?

Лотар се обърна към Кадгар, който се усмихна доволно. После сви рамене и посочи на юг.

— Поели са към Блекрок Спайър — заяви Кърдран, скачайки от грифона си близо до мястото, където Лотар и лейтенанта му седяха около огъня.

С тях бяха и други джуджета Уайлдхамър, които бяха дошли да докладват.

— Блекрок Спайър? Сигурен ли си? — попита Мурадин.

Туралиън беше забелязал, че Уайлдхамър не се спогаждат особено добре с Бронзбиърд. Не, това не беше съвсем така. Те бяха като едни вироглави деца, мислеше си той, обичаха се, но не пропускаха възможност да се заядат или изфукат.

— Разбира се, че съм сигурен! — сопна се Кърдран, а Скай’рий изграчи предупредително зад него. — Проследих ги все пак, нъл’? — на лицето му светна закачлив поглед. — Или предпочиташ да се увериш с очите си?

Мурадин и Бран стояха до него и пребледняха, отстъпиха назад, а Кърдран се изсмя злорадо. Джуджетата Бронзбиърд обичаха да летят толкова, колкото Уайлдхамър да се спускат под земята, което значеше точно никак.

— Блекрок Спайър — замисли се Лотар. — Това е крепостта на върха на планината, нали?

Останалите кимнаха.

— Стабилна позиция — призна той. — Околността им дава много преимущества, крепостта е здрава и лесно може да се отбранява от съседните планини, вероятно могат да контролират и проходите.

Той поклати глава.

— Който и да е водачът им, определено знае какво прави. Няма да ни е лесно.

— М-да, и мястото е прокълнато — добави Мурадин.

— Тъй е — продължи джуджето, когато всички се обърнаха към него, а Туралиън забеляза, че Бран и Кърдран кимат утвърдително. — Наш’те Тъмни Железни брат’чеди… — той спря, за да се изплюе от лошия привкус на самото им име — са построили тая крепост, но сега там, под повърхността, живее нещо мно’о по-тъмно.

Той и останалите джуджета потръпнаха.

— Ако там има нещо друго, явно не пречи на орките — отбеляза Лотар. — Ако се прикрият там, ще ни е трудно да пробием защитата им.

— Но можем да го направим — изненада го с думите си Туралиън. — Разполагаме с числеността и уменията да ги победим.

Лотар му се усмихна.

— Да, можем да го направим — съгласи се той. — Ще е предизвикателство, но обикновено е така, когато си струва.

Той понечи да каже още нещо, когато дочуха познатия шум от скърцане на броня и се обърнаха, за да видят мъжа, който яздеше към тях. Бронята му бе очукана, но все още блестеше, а на гърдите му бе изписан същият символ, който носеше Туралиън — образът на Сребърната ръка. Когато ездачът се приближи, пламъците осветиха огненочервената му коса и брада.

— Утър! — Лотар се изправи и подаде ръка на паладина, който я стисна здраво.

— Милорд — отвърна Утър.

Той стисна и ръката на Туралиън и кимна към останалите.

— Дойдохме възможно най-бързо.

— Лордерон чист ли е? — попита Кадгар, когато Утър седна на един камък до тях. Изглеждаше уморен.