Кристи Голден - Отвъд Тъмния портал

Дърветата тук не бяха като онези в гората Евърсонг 39 39 Евърсонг — Eversong (англ.) — вечна песен. — Б.пр. — онези красиви родоначалници със златни листа, чиито клони подслоняваха нея и сестрите й и… Тя стисна очи и прошепна едно име:

— Лират…

По-малкият й брат. Тя си спомни как изглеждаше последния път, когато го видя. Красив, засмян, танцуващ под златните листа на веселата мелодия на свирача. Млад, толкова млад… Той искаше да стане рейнджър като сестрите си, но в един миг, завинаги запечатан в паметта й, Алериа го гледаше как просто се радва, че е жив .

Орките го убиха, потушиха светлия му живот като пламък, задушен между два груби пръста. Те убиха толкова много, толкова много от рода й — братовчеди, лели, чичовци, племенници… убиха толкова много нейни другари, които тя познаваше още преди Туралиън да бъде роден.

И щяха да си платят за това. Ръката й стисна колието. Те щяха да страдат, както бе страдал милият малък Лират. Както бяха страдали хората й, градът й, земята й. Щяха да вкусят болка — хиляди пъти по-силна от тази, която й бяха причинили. И това щеше да е сладко… сладко като кръвта, която бе облизала от ръката си след убийството на един орк. Туралиън едва не я хвана тогава. Сега, каза си тя, той не трябва да знае. Не трябва да я спира. Не трябва да размеква сърцето й, както почти бе успял да направи веднъж. Независимо от цената, Алериа Уиндранър щеше да си отмъсти.

Отвън се лееше дъжд, но конюшните бяха сухи, макар и спарени. Мирисът на коне и кожа изпълваше влажния въздух. Животните цвилеха и риеха в покрития със слама калдъръмен под, докато ездачите им ги оседлаваха. Те бяха обучени военни коне и отдавна не бяха виждали битка. И изглеждаха притеснени от предстоящия път, колкото и самият Данат Тролбейн. Хората на Данат обаче бяха по-неопитни. Собственият му кон беше оседлан и подготвен бързо и сега задминаваше войниците.

— Побързайте! — изръмжа той на един, който явно се затрудняваше със стремената. — Не отиваме на излет!

Туралиън го беше оставил да подбере воините измежду всички военни в Стормуинд. Данат бе избрал кавалеристи, които знаеше, че ще могат да се придвижат по-бързо и след това да сформират бойните редици. Трябваше да действат бързо… но в същото време да внимават да не преуморят конете. Той подозираше, че няма да може да си позволи лукса да си почине, преди да организира и прегрупира хората си. Но повечето мъже, заедно с които се беше сражавал, сега бяха пръснати по цялата земя и нямаше време да свика всички ветерани.

— Не искаме да изпускаме битката, нали, сър? — обади се един войник, който с усмивка дръпна юздите на коня си.

Той всъщност бе малко по-голям от момче — твърде млад, за да се е сражавал във Втората война, но един от многото попълнения в армията след войната, която значително намали числеността й. Данат поклати глава и прокара ръка по посивяващата си брада, опитвайки се да си спомни името на младежа. Фарол — да, това беше.

— Не си се сражавал с орки, нали Фарол?

— Не, сър! — отвърна Фарол с широка усмивка, която показваше колко беше млад наистина. — Но изгарям от нетърпение, сър!

— Аз не — отвърна Данат, карайки войникът да зяпне учуден.

— Така ли? — попита момчето, а гласът му леко потрепери при вида на мрачното изражение на командира. — Но защо, сър? Ще ги смажем, нали, сър? Чух, че вече не са останали толкова много орки и тези, които са тук, се крият из горите и планините като диви животни!

— Да, това са онези, които успяха да избягат, преди порталът да бъде затворен — съгласи се Данат. — Но ние няма да се занимаваме с тях сега. Смята се, че Тъмния портал ще бъде отворен отново. Знаеш ли какво означава това?

Войникът преглътна тежко, а Данат повиши тон, за да може всички войници, оседлаващи конете си, да могат да го чуят.

— Означава, че ни предстои да се изправим не срещу изгубени оцелели орки, момче… Ще се изправим срещу Ордата — най-мощната бойна сила, виждана някога. А тази сила реално никога не е била побеждавана.

— Но ние спечелихме войната, сър! — запротестира един от другите мъже — Ван, спомни си Данат. — Ние ги покорихме!

— Така е — съгласи се Данат. — Но само защото част от силите им се обърна срещу тях и успяхме да ги сразим в морето. В битката при Блекрок 40 40 Блекрок — Blackrock (англ.) — black (чрен); rock (скала, камък). — Б.пр. видяхме само част от Ордата, но дори тогава едва ни се размина. — Той поклати глава. — Като нищо в оркския свят може да има още десетки кланове, които само чакат да нахлуят отново тук.