Кристи Голден - Отвъд Тъмния портал

Другите стражи се събраха при сигнала на Уилъм, но беше твърде късно… твърде късно. Мракът изпълни долината и попречи на хората да виждат врага си. И докато човеците се суетяха объркани, оркските воини и рицарите на смъртта се изляха от разширения рифт, покосявайки всеки по пътя си. Последва по-скоро клане, отколкото истинска битка. За няколко минути човешките защитници бяха мъртви или умираха, а орките получиха контрола над Тъмния портал в Азерот.

Шепот. Тихо нашепване, едва доловими думи, ако някой не се бе заслушал за тях. Пърхащи криле на птица, звук от листо, падащо към земята… тези звуци бяха по-силни от шепота, който достигаше до ушите на Нер’зул. Но той го чуваше. Шаманът държеше черепа в ръце, взрян в празните очни кухини, и слушаше гласа на Гул’дан. Звучеше по същия начин, както когато беше жив — подмазвачески, търсещ одобрение, готов да отговори на въпросите и да даде съвет, но в същото време криеше огромно презрение и жажда за сила.

В смъртта Гул’дан се надяваше да заблуди бившия си учител със същото измамно чувство на сигурност, което имаше като жив. Но Нер’зул нямаше да се излъже втори път. Той несъзнателно бе предал хората си със своята наивност и този орк, чийто череп сега държеше в загрубелите си ръце, бе придобил сила, мислейки си, че е закопал стария шаман.

— Кой е жив и има власт сега и кой е мъртъв, а, чирако мой? — прошепна той на черепа.

После изведнъж примигна, сепнат от собствения си разговор с черепа, когато в палатката му проникна лъч светлина. Една фигура се открои на светлината, която проряза мрака в палатката.

— Имаме контрол върху портала! — заяви Гром Хелскрийм.

Нер’зул се усмихна. Засега всичко се развиваше по план. Той разсеяно погали пожълтелия кокал, като животинче, умилкващо се за внимание. Точно както очакваше, черепът на Гул’дан бе успял да му помогне да отвори рифта.

Нер’зул покани Гром и другаря му Терън Горфийнд да влязат. Той ги бе назначил за свои заместници — Горфийнд трябваше да ръководи рицарите на смъртта и огрите, а Гром да предава заповедите му на останалите оркски кланове. А клановете вече бяха много. Тъндърлорд, Лафинг Скъл и Боунчуър се бяха присъединили към тях и оставаше само Редуокър или това, което бе останало от него. Всички други кланове отново бяха обединени под ръководството му, съставяйки почти същата многочислена Орда, каквато бе при първите атаки над Азерот. Почти.

— Много съм доволен — каза той. — А ти… ти знаеш какво трябва да направиш сега.

— О, много добре знам — увери го Горфийнд. — Но сигурен ли си, че ще можеш да поддържаш рифта сам?

Дори с помощта и насоките на черепа… не че всичко се бе оказало ценно или дори разумно… бяха нужни няколко рицари на смъртта, които да съдействат на Нер’зул, за да разшири достатъчно рифта.

„Каква наглост! Той не може да ти говори така“ — дойде тих шепот от черепа. — „Не, не може така!“

— Ще се справя — отвърна кратко и ясно Нер’зул, усещайки силата в себе си — толкова много сила, колкото не бе усещал от години.

Овладяването на енергиите на черепа бе събудило нещо в него, нещо, което той дори не бе осъзнавал, че му липсва. И чувството бе… прекрасно.

— Щом възстановим скелето тук, порталът ще може да се самоподдържа. Заемай се със задачите си, Терън.

В мрака, изпод качулката очите на рицаря на смъртта проблеснаха. Той кимна покорно, завъртя се на пети и се оттегли, а мантията му се развя зад гърба му.

Нер’зул се обърна към Гром, който кимна.

— Готов съм, Нер’зул. Повече от готов.

— Много добре. Колкото по-рано започнем, толкова по-бързо ще постигнем целите си.

Гром вдигна секирата си в знак на поздрав и последва Горфийнд. Нер’зул постоя известно време в мрака, преди да излезе от палатката си точно навреме, за да види как един орк и рицар на смъртта преминават през портала към другия свят — мястото, в което самият той никога не бе стъпвал.

Той се загледа в рифта, а пръстите му неволно загалиха гладкия череп на Гул’дан.

„Вече няма нужда дори да виждаш този Азерот. Много скоро ще спечелиш много по-голяма слава!“ — дойде алчният, мъртъв глас на черепа.

„Да…“ — помисли си Нер’зул. „Много скоро.“

— Какво ново? — обърна се Терън Горфийнд към Газ Соулрипър, когато ботушите му стъпиха на азеротска земя.

Другият рицар на смъртта беше повел шепа от своите през портала веднага, щом рифтът се разшири и сега отговаряше за работата от тази страна. Докато орките се трудеха усърдно да възстановяват портала с камънаците, пръснати наоколо, рицарите на смъртта трябваше да изградят по-нефизическите му аспекти. Благодарение на тъмната си магия те можеха да разширят и стабилизират рифта така, че да бъде по-удобен за Ордата.