Кристи Голден - Отвъд Тъмния портал

— Ще чакаш инструкции от джуджетата ли? Или може би от духа на Лотар?

Туралиън се намръщи. Бузите на Алериа поруменяха и тя сведе поглед, осъзнавайки, че е прекрачила границата.

— Уайлдхамър бяха наши верни съюзници — каза Туралиън с мек, но сериозен глас. — Те са част от Алианса като всички останали. Ще се погрижа да бъдат информирани за това възможно най-скоро.

— Трябва да тръгнем веднага — заяви Алериа. — Грифонът ще те отнесе в Лордерон, аз ще стигна до там по мой начин.

Значи тя дори не желаеше да язди с него. Туралиън не отговори веднага. Той погледна към Утър, който се опитваше да сдържи собствените си емоции. Очите им се срещнаха за миг. Утър кимна и се обърна към майката и новороденото й.

— Ти ще доведеш членовете на Ордена, нали? — каза Алериа почти нехайно, сякаш вече знаеше отговора. Но когато Туралиън поклати глава, тя занемя. — Какво? Защо не?

— Архиепископът иска да останат в Лордерон, за да се грижат за хората в нужда.

— Ти дори не си попитал!

— Знам и без да питам. Не се тревожи. Ако се наложи, ще дойдат. Но нуждата се появява под различни форми. Ела, искам да поговоря с теб.

— Трябва да…

— Пет минути няма да променят нищо.

Тя се намръщи. Той осъзна, че елфата трепери. Една дъждовна капка се стече от мократа й коса, наподобявайки сълза, но всъщност далеч не беше нещо толкова мило. В този миг той просто искаше да я придърпа в обятията си. Тази студенина, тази язвителна злъч, която тровеше думите й и загрозяваше прекрасното й лице с омраза… той знаеше, че е това. И знаеше защо я изпитва. И това знание бе като нож в сърцето му.

— Писах ти, а ти така и не ми отговори — каза тихо той.

Тя сви рамене и рефлекторно придърпа мантията около финото си тяло, макар че всъщност се нуждаеше от сухи дрехи.

— Пътувах. Патрулирах. Последната ми задача бе да патрулирам в планините Алтерак — каза Алериа. — Носеха се слухове, че по върховете се крият орки — тя си позволи мрачна усмивка. — Открихме десетина.

Туралиън нямаше нужда да пита какво тя и рейнджърите й бяха направили, откривайки орките. Дори се зачуди дали не бе започнала да си взема трофеи. Веднъж я беше видял наведена над едно тяло — с дива усмивка на лицето и остана поразен от радостта, с която отне живот.

— Алериа — каза тихо той. — Не спрях да ти пиша, а ти не ми отговори нито веднъж. Нищо не ми дължиш. Разбирам. Но ако… това, което се случи между нас, означава, че няма да можем да работим заедно, трябва да знам още сега. Аз съм твой командир. Аз… Алианса… не можем да си позволим да разберем чак на бойното поле, че не ме слушаш или не желаеш да се подчиниш.

Той изчака елфата да вдигне очи към него.

— Има ли някакъв проблем с това?

— Няма проблем — отвърна рязко русокосата елфа. — Алианса иска всички орки мъртви. Аз също. Можем да работим заедно в името на това.

— Това ли сме вече за теб — средство за постигане на цел? Начин да бъдат убити по-бързо повече орки?

— А какво друго? — отвърна тя. — Кадгар ме откри само защото групата ми бе на лов за орки в Алтерак. Съгласих се да се срещнем в Недъргард, защото вестоносецът каза, че става въпрос за орки. Приех да те информирам по същата причина. — Тя се намръщи. — И колкото по-скоро стигнем до Лордерон, толкова по-скоро ще мога да продължа да търся онези зеленокожи твари и да прочистя земята от покварата им! — гласът й се усили яростно, а очите й проблеснаха. Няколко души обърнаха глави към тях. — Ще ги избия… до крак. Дори да ми отнеме сто години!

Туралиън усети как тръпки побиват цялото му тяло.

— Алериа — започна той, снишавайки гласа си. — Говориш за геноцид.

Усмивката, която се появи на устните й, бе злорада.

— Геноцид е, когато се избиват хора. Това е просто прочистване от вредители.

Той остана шокиран, съзнавайки, че тя всъщност наистина си вярва. Тя наистина не приемаше орките като съзнателни същества. Виждаше в тях само долни твари, чудовища… като плъхове. Туралиън знаеше, че е убил много орки… и често го бе правил с гневно сърце, заради всичко, което бяха причинили на хората му. Но това… Алериа не искаше справедливост. Тя не искаше орките да си платят за извършените престъпления, тя искаше да ги нарани. Искаше да заличи цялата им раса.

Той пристъпи към нея и протегна ръка с надежда да я приеме.

— Ти загуби толкова много, знам.

Алериа отблъсна ръката му.

— Ха! Човек да ми говори за загуба! Какво знаеш ти за това? Животът ви е толкова кратък, че дори нямате време да разберете какво означава да обичаш някого истински!