Кристи Голден - Отвъд Тъмния портал

— Какво ще бъде? — изрева той. — Горхаул жадува да пее. Човешка плът ли ще вкуси… или на Боунчуър?

— Какво? — Туралиън, Генерал на силите на Алианса, паладин на Сребърната ръка 34 34 Сребърната ръка — Silver Hand (англ.). — Б.пр. , се вторачи напълно изумен в дребната фигура, която седеше пред него.

— Проблем с плъховете! — възкликна гномът.

— Когато ми каза, че има проблем с природата, който заплашва да разруши цялата трамвайна конструкция — започна бавно Туралиън, — реших, че сте се натъкнали на подземно езеро или може би съществата в… — гласът му заглъхна. — Но каза плъхове, нали?

— Точно така! — Тинкър Гелбин Мекаторк, ръководител на проекта по конструиране на механична транспортна система, която да свързва Стормуинд и Айрънфордж 35 35 Айрънфордж — Ironforge (англ.) — iron (желязо); forge (ковачница). — Б.пр. , потръпна. — Ужасни са тези гадини. Някои от телата, които открихме, бяха то-о-олкова големи !

Мекаторк разпери ръце на разстояние около петнадесет сантиметра. Е, за неговата дребна фигура това си бе значителна големина, но все пак… инженерът бе извикал по спешност генерала на Алианса заради някакъв проблем с плъхове?

Туралиън не беше сигурен какво да мисли за дребните същества, които бяха добри приятели с джуджетата. Ако Мекаторк, който бе дошъл в Стормуинд преди няколко години със специално поръчение от краля на джуджетата Магни Бронзбиърд 36 36 Бронзбиърд — Bronzebeard (англ.) — bronze (бронз(ов); beard (брада). — Б.пр. , бе типичен представител на вида си, то гномите явно бяха доста интересно племе. Мекаторк говореше бързо и използваше думи, които Туралиън не познаваше, но иначе правеше впечатление на добродушен другар. Изправен, представителят на гномите дори не стигаше до бедрото на Туралиън, и сега бе напълно прикрит в огромния стол, в който седеше. Масата беше на нивото на светлите му очи и в един момент той въздъхна раздразнено и просто се качи върху чертежите, които бе разгънал минути след като пристигна.

— Напълно са унищожили прототипа, прегризали са линиите тук, тук и тук — продължи Мекаторк, сочейки с тънкия си пръст определени точки от чертежа. — Не можем да го извадим или дори поправим, без да пожертваме още добри хора с тези ужасни твари. Последният екип, който изпратихме след тях… е, не беше красива гледка.

Големите му очи изглеждаха сериозни и Туралиън кимна. Идеята за трамвай му се стори чудесна, когато бе предложена за пръв път скоро след Втората война. Реконструкцията на Стормуинд бележеше напредък, но бавно… Пътят от Айрънфордж до Стормуинд бе дълъг и опасен и крал Бронзбиърд береше ядове, когато припасите за съюзниците му закъсняваха. В тези моменти Туралиън се чувстваше като нагазил в дълбоки води, както и всеки път, когато Мекаторк пристигнеше с новини или да докладва за проблеми. Той беше паладин, воин по призвание и жрец по обучение. Слабо познаваше простите строежи, а този „трамвай“ за него бе напълно чужда територия. Особено, когато Мекаторк говореше толкова бързо. Туралиън беше разбрал, че гномите са невероятно, ако не и ексцентрично интелигентни и бе склонен да вярва, че тази… измишльотина, предложена от Мекаторк, би вършила дори и половината работа, която гномът твърдеше, че ще може да прави. Генералът помнеше първия им разговор.

„Колко безопасно ще бъде?“ — беше попитал той.

„Ъ-ъм… Имай предвид, че това е последен писък на технологията все пак“ — бе отвърнал Мекаторк, прокарвайки ръка по гъстите си мустаци, преминаващи в бакенбарди. — „Но смея да вярвам, че ще бъде точно толкова безопасно, колкото всяко друго гномско творение.“

Нещо в гласа му бе накарало Туралиън да реши, че това може би значи съвсем не безопасно. Но той не беше строител, нито инженер. И все пак следеше работата, докато не се появи този проблем с плъхове.

— Разбирам, че плъховете са сравнително по-едри и следователно по-опасни за твоите хора, отколкото за моите — каза Туралиън колкото може по-дипломатично, въпреки че се зачуди защо Бронзбиърд не се бяха заели с този въпрос от техния край на линията. — И не мога да позволя да продължават да гризат кабелите. Ще изпратя някои от хората си до Айрънфордж с теб. Те ще… ъ-ъ… заловят вредителите и ще ти помогнат с ремонтите.

Мекаторк реагира така, сякаш пред него седеше Дядо Мраз 37 37 Дядо Мраз — Greatfather Winter (англ.). — Б.пр. .

— Благодаря ти, благодаря! Това е чудесно. За нула време ще се върнем на релсите. И най-накрая ще можем да се справим с оня досаден въпрос за подпочвените води.