Кристи Голден - Отвъд Тъмния портал

— Азерот? Порталът е разрушен, Хелскрийм… не помниш ли? — той се усмихна — ужасяваща гледка, разкриваща много счупени зъби. — Не че ти беше позволено да стъпиш в онзи нов свят все пак…

Гром за миг се олюля и всичко пред очите му почервеня. Той жадуваше да изтрие самодоволната усмивка от лицето на Хъркан, за предпочитане с острието на Горхаул. Но знаеше, че този вожд умишлено го дразни и използва тази увереност да устои на яростта, която се опитваше да изплува на повърхността.

— И на теб не ти беше позволено — отвърна той, макар че трябваше да стисне зъби, за да не изкрещи. — Но сега можем да получим своя шанс. Нер’зул твърди, че може отново да отвори портала. Ордата ще се върне в онзи свят и ще го завладее.

Хъркан се засмя, а грубият гърлен звук се извиси като остър кикот.

— Нер’зул! Този съсухрен стар шаман! Той ни забърка в тази каша, после избяга и се скри… а сега иска отново да играем по неговата свирка? И какво ще спечелим изобщо?

— Шансът да убиваме човеци… много човеци — отвърна Гром. — Шанс да извоюваме чест и слава. Шанс да покорим нови земи, които са все още богати и плодородни.

Той посочи заобикалящата го среда. Награнд все още беше тучен и зелен, за разлика от по-голямата част от Дренор, може би защото вманиачените воини от Боунчуър не се бяха хабили толкова да стават уорлоци. Но въпреки това Гром знаеше, че кланът Боунчуър отчаяно търси нови врагове, с които да се бие, както и всички останали орки.

— Какво трябва да направим? — попита Хъркан.

Той все още държеше откъснатата ръка на воина на Гром. Гром присви очи. Може би това бе проблясък на разум в бурята на лудостта, която бушуваше около вожда на Боунчуър. Днес той изгуби много добри воини и ако успееше да придума Хъркан без да изгуби повече, щеше да се чувства много добре. Гром не искаше да вижда как хората му биват разкъсвани на парчета.

— Две неща. Първо, клетва за вярност на теб и клана ти към Нер’зул — отвърна Гром. — Следвай заповедите му, бий се рамо до рамо с другите кланове, а не срещу тях.

Хъркан изръмжа.

— Дайте ни нещо, с което да се бием, и ще ви оставим на мира — обеща той.

— Ще получиш повече от достатъчно врагове — Гром стисна секирата си. Той не очакваше следващото условие да бъде прието лесно. — Има още нещо. Нер’зул иска това.

Гром посочи напред. Хъркан погледа надолу, объркан, но после се навъси, когато осъзна, че другият вожд сочи черепа, който виси на врата му. Череп на орк, избелял от години носене. По костта личаха дълбоки вдлъбнатини. Вождът на Боунчуър се намръщи.

— Не. Не може да го има. — Той сложи ръка върху украшението си. — Това не е какъв да е череп. Това е черепът на Гул’дан!

— Сигурен ли си? — отвърна Гром, опитвайки се да посее семето на съмнението. — Казаха ми, че е умрял в Азерот.

— Така е — отвърна Хъркан. — Казват, че е бил разкъсан от демони на един остров, издигнат от самото море. Убит от собствената си сила и гордост. — Той се изкикоти. — Но поне един от уорлоците му бил оцелял. Той избягал от храма, който открили на острова. По пътя си навън открил останките от Гул’дан… бил е разкъсан на парчета — вождът на Боунчуър сви рамене. — Дори след смъртта му тези парчета съдържали сила, или поне така си мислел уорлокът. Особено главата, затова я взел със себе си. Явно Гул’дан все пак ще трябва да се върне в Дренор.

— Как взе черепа? — попита Гром.

Хъркан отново сви рамене.

— Един от воините ми убил уорлока и го взел от него. Аз убих воина и го взех от него. Може и да е имало други преди мен, но няма значение. Веднага щом го видях, разбрах чий е черепът. И реших, че трябва да е мой. И сега е. — Той се усмихна. — И нямам намерение да се разделям с него. Нито за Нер’зул, нито за когото и да е друг.

Гром кимна.

— Разбирам.

Атаката му беше внезапна и бърза, а Горхаул вече прорязваше въздуха, когато той се спусна напред. Но Хъркан беше опитен воин и по чудо беше с всичкия си — той се отдръпна встрани и секирата изсвистя покрай рамото му. После се обърна и масивния му юмрук уцели бузата на Гром. Ударът го изпълни с болка, но Гром я игнорира. Хъркан сграбчи един боздуган, изпуснат от убит вече воин и го размаха към Гром. Гром отскочи встрани, а боздуганът мина на косъм от гърдите му и отново се завъртя. Горхаул улучи горната част на ръката на Хъркан и остави дълбок прорез.

Гром дори не забелязваше събралите се орки, които ги наблюдаваха в очакване да видят кой ще победи. Той осъзнаваше, че резултатът от битката ще е решаващ не само за собствения му живот, но не можеше да си позволи само лека травма, ако искаше да бъде победител.