Шеннон Чакраборти - Град от месинг

— Това не обяснява нищо.

Той се намръщи.

— Ние сме създания, надарени с души като човеците, но сме създадени от огън, не от пръст. — Деликатна нишка оранжев пламък плъзна по дясната му ръка и се уви между пръстите му. — Всички елементи — земя, огън, вода, въздух — имат своите създания.

Нахри си помисли за Хайзур.

— Перитата са създания на въздуха?

— Изумителна дедукция.

Тя го стрелна с гаден поглед.

— Имаше по-добро отношение от теб.

— Да, той е невероятно мил като за създание, което е в състояние да преобрази земята под нас и да избие всяко живо същество в радиус от мили с едно махване на крилата си.

Нахри почувства как кръвта се отцежда от лицето й.

— Наистина ли? — Дара кимна и тя продължи: — Има ли… има ли много подобни създания?

По устните му плъзна мъничко зла усмивка.

— О, да. Десетки. Птици рух, каркадани, шедута… създания с остри зъби и гаден нрав. Веднъж един захак едва не ме разкъса на две.

Нахри го зяпна. Огънят, който играеше около пръста му, се издължи, превръщайки се в гущер, който избълва струя огън.

— Представи си огнедишаща змия с крайници. Не се срещат често, слава на Създателя, но нападат почти без предупреждение.

— И човеците не забелязват нищо от това?

Очите на Нахри се разшириха, докато обгърнатото от дим създание се отдели от ръката на Дара и полетя около лицето му.

Той поклати глава.

— Не. Онези, които са направени от пръст, като човеците, обикновено не могат да видят останалите от нас. Освен това повечето магически създания предпочитат диви места, в които няма никой от расата ти. Ако някой човек има злощастието да се натъкне на едно от тях, е възможно да усети нещо, да зърне размазано петно на хоризонта или сянка в крайчеца на очите си. Но вероятно ще бъде мъртъв, преди да успее да помисли за това.

— А ако се натъкне на дев?

Дара разтвори длан и огненият гущер кацна върху нея, разтваряйки се в пушек.

— О, ние ще го изядем. — При вида на тревогата върху лицето й, той се разсмя и отпи още една глътка вино. — Шега, малка крадло.

Ала Нахри не беше в настроение за шегите му.

— Ами ифритите? — продължи да разпитва. — Те какво са?

Веселието се отцеди от лицето му.

— Деви. Или поне… някога бяха деви.

— Деви? — повтори тя изненадано. — Като теб?

— Не. — Той изглеждаше обиден. — Не като мен. Ни най-малко.

— Тогава като какво? — Нахри го смушка в коляното, когато той не отговори. — Обеща да…

— Знам, знам.

Дара свали шапчицата си и потърка челото си, прокарвайки пръсти през черната си коса.

Беше изключително разсейващо движение. Очите на Нахри проследиха ръката му, но тя потисна своеволните си мисли, без да обръща внимание на трепета в корема си.

— Нали ти е ясно, че ако във вените ти тече кръвта на Нахидите, по всяка вероятност ще живееш няколко века? — Дара се излегна на килимчето, облягайки се на ръката си. — Би трябвало да поработиш върху търпението си.

— С тези темпове ще са ни нужни няколко века, за да довършим този разговор.

Думите й извикаха иронична усмивка върху лицето му.

— Притежаваш остроумието им, трябва да ти го призная. — Щракна с пръсти и в ръката му се появи друг бокал. — Пий с мен.

Нахри подуши подозрително бокала. Имаше сладка миризма, но тя се поколеба. Досега не бе близвала вино; подобен забранен разкош изобщо не й беше по джоба и не бе сигурна как ще й подейства алкохолът. Пияниците бяха лесна мишена за един крадец.

— Да откажеш, когато те почерпят, е сериозна обида сред хората ми — предупреди я Дара.

Най-вече за да му угоди, Нахри отпи малка глътка. Виното се оказа ужасно сладко, наподобяващо по-скоро сироп, отколкото течност.

— Така ли?

— Не. Но ми омръзна да пия сам.

Нахри отвори уста, за да се възмути, подразнена, че се беше хванала толкова лесно, но виното вече действаше, плъзна се в гърлото й и разля топла сънливост по тялото й. Тя се олюля и посегна да се вкопчи в килимчето.

Дара й помогна да си възвърне равновесието, пръстите му бяха горещи върху китката й.

— Внимавай.

Нахри примига, зрението й стана замъглено за миг.

— В името на Всевишния, хората ти сигурно нищо не правят, ако пиете подобни неща.

Той сви рамене.

— Нелоша преценка на расата ми. Ала ти поиска да научиш за ифритите.

— И защо мислиш, че искат да ме убият — поясни тя. — Най-вече това.

— Ще стигнем до този лош късмет по-късно — отвърна той лековато. — Най-напред трябва да разбереш, че първите деви бяха истински създания от огън, едновременно с форма и безформени. И изключително могъщи.