Шеннон Чакраборти - Град от месинг

— Може би е просто земетресение?

— Толкова скоро след като използва силите си върху мен? — Той обходи сцената с поглед. — Къде е килимът?

Нахри се поколеба.

— Възможно е да съм го изгорила.

Дара се обърна рязко към нея.

— Изгорила си го?

— Не исках да ме преследваш!

— Къде го изгори? — попита той, но дори не изчака отговора й; подуши въздуха и се втурна към ръба на сцената.

Докато Нахри го настигне, вече бе приклекнал насред жаравата, притиснал ръце до изпепелените останки на килимчето.

— Изгорила си го… — промърмори. — В името на Създателя, ти наистина не знаеш нищичко за нас.

Малки червейчета яркобял огън изпълзяха изпод пръстите му и запалиха пепелта, превръщайки я в дълги въжета, които се опънаха под краката му. Пред очите на Нахри те се умножиха бързо, оформяйки огнена постелка горе-долу с размерите и формата на килимчето.

Огънят припламна и угасна, разкривайки избелелите цветове на стария им килим.

— Как го направи ? — прошепна тя.

Дара изкриви лице в гримаса, докато прокарваше ръка по повърхността на килимчето.

— Няма да издържи дълго, но ще ни пренесе над реката.

Земята отново потрепери и от вътрешността на храма се разнесе стон, който Нахри добре познаваше. Дара посегна към ръката й, но тя отстъпи назад.

В очите му припламна тревога.

— Да не си луда?

Вероятно. Нахри знаеше, че онова, което се кани да стори, бе твърде рисковано, ала също така знаеше, че най-доброто време да преговаряш, е, когато мишената ти е уязвима.

— Не. Няма да се кача на този килим, ако не получа някои отговори.

Откъм храма долетя друг, бегло човешки писък. Земята се разлюля още по-силно и по високия таван се плъзна пукнатина.

— Искаш отговори сега ? Защо? За да бъдеш по-добре осведомена, докато гулите те поглъщат? — Дара посегна към глезена й, но тя отскочи назад. — Нахри, моля те! Можеш да ме попиташ каквото поискаш, след като се махнем от тук, кълна ти се!

Само че тя не беше убедена. Какво би могло да му попречи да си промени решението, щом се озовяха в безопасност.

И тогава я осени.

— Кажи ми името си и ще дойда с теб. Истинското си име.

Беше й казал, че в имената се крие сила. Не беше кой знае какво, но все беше нещо.

— Името ми не… — Нахри направи решително крачка към храма и по лицето на Дара се появи паника. — Не, спри!

— Тогава ми кажи името си! — изкрещя Нахри, надвита от собствения си страх. Свикнала бе да блъфира, но не и в лицето на опасността да бъде изядена от съживени трупове. — И побързай!

— Дараявахуш! — Девът се качи на сцената. — Името ми е Дараявахуш е-Афшин. А сега ела тук!

Сигурна бе, че не би могла да го повтори правилно дори ако й платяха за това, ала когато гулите отново изпищяха, а миризма на леш я лъхна в лицето, Нахри реши, че няма значение.

Дара беше готов за нея, улови я за лакътя и я издърпа на килимчето, приземявайки се леко до нея. Без нито дума повече, килимчето се издигна във въздуха, понасяйки се над покрива на храма в мига, в който трима гули излязоха, препъвайки се, на сцената.

Докато се издигнат над облаците, Дара здравата се беше разлютил.

— Имаш ли изобщо представа колко опасно беше това? — Той разпери ръце. — Не само че се опита да унищожиш единствения ни начин да избягаме от ифритите, но беше готова да рискуваш живота си само за да…

— О, стига вече — каза Нахри пренебрежително. — Ти си този, който ме принуди да прибегна до подобни мерки, афшин Дарйеву…

— Дара ще продължи да върши работа — прекъсна я той. — Не е нужно да изопачаваш истинското ми име. — В ръката му се появи бокал, пълен с познатото тъмно вино от фурми. Той отпи голяма глътка. — Можеш отново да ме наричаш проклет джин, ако обещаеш да не се втурваш към гулите в мига, в който се появят.

— Подобна симпатия към шафитската крадла? — Нахри повдигна вежди. — Преди една седмица не беше толкова привързан към мен.

Той изсумтя.

— Не мога ли да си променя мнението? — По бузите му плъзна руменина. — Компанията ти не е… напълно неприятна.

Звучеше дълбоко разочарован от себе си.

Нахри направи физиономия.

— Е, време е твоята компания да стане далеч по-информативна. Обеща да отговориш на въпросите ми.

Дара се огледа наоколо и махна към облаците.

— Точно сега?

— Да не си зает с нещо друго?

Той изпусна дъха си.

— Е, добре . Давай.

— Какво са девите?

Той въздъхна.

— Това вече ти казах: ние сме джинове. Просто имаме благоприличието да се наричаме с истинското си име.