Шеннон Чакраборти - Град от месинг

Нахри изглеждаше така, сякаш й беше прилошало.

— Е, как точно са ги освобождавали Нахидите? Да не би да са им измагьосвали ново тяло или нещо такова?

По тона й Али се досети, че идеята й се струва нелепа, поради което вероятно я видя как пребледня, когато той кимна.

— Именно това са правили. Не знам как , предците ти не споделяха тайните си, но нещо такова, да.

— А аз едва успявам да измагьосам пламък — прошепна тя.

— Дай си малко време — успокои я Али и посегна към вратата. — Нещо, от което имаме много повече, в сравнение с човеците. — Задържа й вратата, а после прекрачи в главната ротонда на библиотеката. — Гладна ли си? Мога да накарам онзи египетски готвач да приготви нещо…

Устата му пресъхна. В другия край на пълното помещение, облегнат на една старинна каменна колона, стоеше Рашид.

Очевидно чакаше него — изпъна се в мига, в който Али го забеляза, и се отправи към тях. Беше по униформа, лицето му беше напълно спокойно, същинско олицетворение на лоялност. Никой не би предположил, че когато двамата с Али се бяха видели за последно, Рашид го беше подмамил да посети едно от скривалищата на „Танзим”, заплашвайки Али, задето беше оттеглил подкрепата си за шафитските бунтовници.

— Мир вам, кайд — поздрави го Рашид учтиво и кимна. — Бану Нахида, за мен е чест.

Али мина пред Нахри. Дали за да защити тайната си от нея, или да защити Нахри от смътно враждебния начин, по който Рашид изви устни, когато произнесе титлата й, Али не беше сигурен. Той се прокашля.

— Бану Нахида, защо не се прибереш сама? Имам малко работа, но няма да отнеме дълго.

Рашид повдигна скептично вежди, но Нахри си тръгна… макар и не преди да измери и двамата с неприкрито любопитен поглед.

Очите на Али обходиха останалата част от библиотеката. Основното ниво беше оживено, пълно по всяко време с лекции и измъчени учени, ала той беше принц на Кахтаните и привличаше внимание, където и да отидеше.

Когато Рашид проговори отново, гласът му беше по-студен.

— Струва ми се, че не се радваш да ме видиш, братко.

— Естествено, че не се радвам — изсъска Али. — Наредих ти да се върнеш в Ам Гезира още преди седмици.

— А, имаш предвид неочакваното ми пенсиониране? — Рашид извади един свитък от робата си и го тикна към Али. — Спокойно можеш да го хвърлиш във факлата си. Благодаря ти за щедрата пенсия, но не е необходимо. — Той понижи глас, ала в очите му гореше гняв. — Рискувах живота си, за да помогна на шафитите, Ализейд. Не съм някой, който може да бъде купен.

Али потръпна и пръстите му стиснаха свитъка.

— Намерението ми не беше такова.

— Така ли? — Рашид дойде по-близо. — Братко, какво правиш ? — прошепна той ядосано. — Завеждам те в дом, пълен с шафитски сираци, деца, които са болни и гладуват, понеже не можем да си позволим да се грижим за тях, а в отговор ти ни изоставяш? Оттегляш се в двореца, за да си играеш на компаньон на една от Нахидите ? Една от Нахидите, която върна Бича на Ки-зи в Девабад? — Той разпери ръце. — Да не би да си изгубил всяко чувство за почтеност?

Али го стисна за китката, задържайки я надолу.

— Тихо — предупреди го, кимвайки към притъмнелия архив, от който бяха излезли току-що с Нахри. — Няма да го направим тук.

Все така намръщен, Рашид го последва и в мига, в който Али затвори вратата, той отново му се нахвърли:

— Кажи ми, че нещо не разбирам, братко. Защото не мога да повярвам, че младият мъж, за когото Анас се пожертва, за да спаси, е същият, който хвърля шафити в бронзовата лодка.

— Аз съм кайдът на града — отвърна Али, ненавиждайки отбранителните нотки в гласа си. — Онези мъже нападнаха Квартала на девите. Бяха съдени според законите ни. Изпълнявах дълга си.

— Дълга ти — повтори Рашид пренебрежително и се отдръпна. — Да бъдеш кайд, не е единственият ти дълг в този живот. — Той погледна назад. — Май в крайна сметка не си чак толкова различен от брат си. Една хубава огнепоклонничка изпърхва с мигли насреща ти и…

— Достатъчно — сопна се Али. — Ясно дадох да се разбере, че възнамерявам да престана да финансирам „Танзим”, когато научих, че купувате оръжия с парите ми. Предложих ти да се оттеглиш от дейност, за да спасиш живота си. А що се отнася до Бану Нахида… — Гласът му стана разпален. — За бога, Рашид, тя е отгледано от човеци момиче от Египет… не някаква огнена проповедница от Великия храм. Гостенка на баща ми. Несъмнено не може да си толкова предубеден към девите, че да имаш нещо против сприятеляването ми…