Шеннон Чакраборти - Град от месинг

— Не го угасяй! — Али отново улови китката й, преди тя да успее да потуши огъня, задържайки пръстите й разперени, така че малкото пламъче да може да диша. — То няма да те нарани.

— В името на Всевишния… — ахна Нахри.

Светлината на огъня танцуваше по лицето й, отразяваше се в черните й очи и караше златните украшения, които задържаха чадора й на място, да греят.

Али пусна китката й и се наведе, за да вдигне угасналата им факла.

— Запали я — каза, протягайки я към Нахри.

Тя доближи ръка до факлата и пламъчета се изляха от шепата й и я запалиха. Нахри изглеждаше запленена… и много по-емоционална, отколкото Али я беше виждал някога. Обикновено хладнокръвната й маска се беше изпарила; лицето й грееше от удоволствие, от облекчение.

А после то изчезна. Едната й вежда подскочи.

— Искаш ли да ми обясниш каква беше целта на последния ти въпрос?

Али наведе поглед, пристъпвайки от крак на крак.

— Понякога магията се получава само когато има… — Прокашля се, търсейки най-малко неуместната дума, за която можа да се сети. — Ъ, емоция зад нея.

— Емоция? — Нахри махна рязко във въздуха. — Наар — прошепна и пред нея затанцува ивица огън. Усмихна се широко, когато Али отскочи назад. — Предполагам, че гневът също действа. — Ала продължаваше да се усмихва, докато малките пламъчета се посипваха по пода, угасвайки в пясъка. — Е, каквато и да е била целта ти, оценявам го. Наистина. — Тя вдигна поглед към него. — Благодаря ти, Али. Хубаво е да науча поне някаква нова магия тук.

Той се опита да свие нехайно рамене, сякаш да учи потомствения си враг на потенциално опасни умения бе нещо, което правеше непрекъснато… а не, както му хрумна изведнъж, нещо, което вероятно би трябвало да обмисли по-внимателно.

— Не е нужно да ми благодариш — отвърна с леко хриплив глас. Преглътна, а после отиде да вдигне свитъка, който тя беше изпуснала. — Аз… май ще е най-добре да погледнем онова, заради което дойдохме.

Нахри го последва.

— Наистина не беше нужно да си даваш целия този труд. Това беше просто мимолетно любопитство.

— Искаше да знаеш за египетските мариди. — Али докосна свитъка. — Това е последният оцелял разказ за джин, който се е срещал с тях. О! — възкликна, когато го разгъна.

— Какво? — Нахри надникна над рамото му и примига. — Окото на Сулейман… Какво е това ?

— Нямам представа — призна Али.

На какъвто и език да беше написан свитъкът, не приличаше на нищо, което беше виждал някога, объркваща спирала от миниатюрни пиктограми и клиноподобни знаци. Буквите, (ако изобщо бяха букви) бяха натъпкани толкова наблизо, че беше трудно да се види къде свършва едната и започва следващата. От противоположните ъгли тръгваше мастилена пътечка, може би река, навярно Нил, водопадите й бяха отбелязани с още причудливи пиктограми.

— Май няма да научим кой знае какво от това — въздъхна Нахри.

— Не бива да се предаваш толкова лесно — укори я Али. В главата му се беше появила идея. — Познавам някой, който може би ще е в състояние да го преведе. Аяанлийски учен. Вече се е оттеглил от активна дейност, но навярно ще се съгласи да ни помогне.

Нахри като че ли не беше във възторг от тази идея.

— Бих предпочела интересът ми да не става обществено достояние.

— Той ще запази тайната ти. Освободен роб е. Би сторил всичко за една Нахида. И е прекарал два века, пътувайки из земите около Нил, преписвайки текстове, преди да бъде пленен от ифритите. Надали има по-подходящ от него за тази задача.

Али нави свитъка.

Зърна объркването върху лицето й — очевидно връзката не й беше съвсем ясна, ала въпреки това не каза нищо.

— Можеш просто да ме попиташ — рече Али, когато стана ясно, че тя няма да проговори.

— Да те попитам какво?

Той я погледна многозначително. Ходеха на пръсти около тази тема от седмици… е, ходеха на пръсти около доста теми, но особено тази.

— Това, което искаш да ме попиташ от онзи ден в градината насам. Откакто ти казах какво означава знакът върху ръката на твоя афшин.

Нахри настръхна, топлината се изпари от лицето й.

— Няма да обсъждам Дара с теб.

— Не казах специално него — изтъкна Али. — Но искаш да знаеш за робите, нали? Настръхваш всеки път, щом стане дума за тях.

Нахри като че ли още повече се подразни, че са я заловили, очите й припламнаха. Едва ли би могъл да избере по-подходящ момент да започне тази караница — точно след като я беше научил как да измагьосва пламъци.

— И какво, ако е така? — сопна се тя. — Ще изтичаш да докладваш на баща си?