Майкл Скотт - Вещерът

Хел се приведе напред и отвори уста. Дълъг черен език се стрелна от нея и се уви около един дебел хамбургер. Тя го дръпна целия в устата си и щръкналите й зъби го задъвкаха. Сокът се смеси с черната течност, стичаща се по брадичката й, и тя се усмихна на Софи.

— Аз не съм вегетарианка.

— Така и предположих — каза Софи, като бързо извърна поглед и преглътна с усилие.

— Направих ги алангле специално заради теб — каза Прометей.

— Значи помниш? — изграчи Хел.

— Е, ако не си забравила, при последната ни среща ти смяташе да ме изядеш.

— Първо щях да те опека.

Один си взе парче суши и салфетка. Отдели резенчето сьомга и уви останалия ориз в салфетката.

Черния ястреб кимна благодарно, докато оглеждаше чинията.

— Това пикантна риба тон ли е?

Софи кимна.

— Така изглежда.

— Ще се придържам към сьомгата. Пикантните храни не ми понасят.

Нитен се появи с още две чинии суши.

— Прясно приготвени — обяви той. — Нарязах малко сашими 32 32 Вид суши, който се състои само от парченца риба, без ориз. — Б.пр. за теб — каза той на Один и посочи резенчетата бяла и червена риба. — Риба тон и сьомга. — Погледна към Черния ястреб. — И рулца с краставици и риба тон за теб. Без подправки.

— Имаш добра памет — усмихна се Черния ястреб.

— Разбира се.

Софи погледна към двамата безсмъртни. Все още намираше за удивителна мисълта, че Майстора на меча и индианецът се познават.

— Откъде се познавате?

— Срещнахме се преди малко повече от сто и трийсет години — каза Нитен.

Черния ястреб кимна в знак на съгласие.

— Точно след Битката при Сочната трева 33 33 Индианско название на битката при Литъл Бигхорн, в която индианците нанасят едно от най-тежките поражения на американската армия. — Б.пр. през 1876-а.

— Какъв ден беше това! — промърмори Нитен. — Ден за воини.

Софи взе един от подносите с месо и предложи на Хел. Древната кимна с благодарност и грабна два бургера — по един във всяка ръка, преди да увие езика си около трети.

— Минахме през няколко лей-портала, за да стигнем дотук — обясни тя с уста, пълна с полусурово месо, от която падаха недосдъвкани късчета. — Знаеш как е — от тях огладняваш като вълк.

Софи се отдели от групата и тръгна към къщата с празния поднос. Спря се на вратата да хвърли поглед назад и остана поразена от странната сцена. Нитен говореше с Черния ястреб; Марс Ултор и Прометей бяха потънали в задълбочен разговор, докато Один и Хел слушаха внимателно Цагаглалал. Това приличаше на обикновено барбекю в задния двор, с храна, напитки и миризма на печено във въздуха. И все пак някои от тези същества бяха на повече от десет хиляди години и изобщо не бяха хора.

— Може пък да е сън — промълви тя — и скоро ще се събудя.

— По-скоро кошмар — отговори тих женски глас. — А ти дори не сънуваш.

Софи се завъртя и откри, че Никола и Пери стояха на вратата.

— Радвам се да те видя пак, Софи — каза Никола. — А Пернел ми казва, че съм ти страшно задължен. Ти си помогнала да ме върнат към живота.

Софи кимна. Не бе сигурна как точно да отговори.

— Ами… радвам се, че можах да помогна — каза тя. Посочи с глава назад. — Мислех си колко странна група е тази. Один и Хел са врагове, Прометей и Марс не са си говорили от хиляди години, а аз дори нямах представа, че Нитен и Черния ястреб се познават.

— И което е най-странното — продължи Никола, — те разговарят вежливо, а не са се хванали за гушите.

— Как е възможно? — попита Софи. Забеляза, че Никола носеше една от ризите на баща й и негов чифт работни панталони, докато Пернел бе облечена в джинси, които й бяха къси и блуза с дълъг ръкав и висока яка, която май принадлежеше на майка й. Усети смътен гняв, че леля й — не, не леля й, Цагаглалал — раздава дрехите на родителите й.

Групата постепенно усети, че Никола и Пернел стоят на вратата на кухнята и ги гледат. Разговорите заглъхнаха и всички се обърнаха към Алхимика и жена му. Никола пое чаша вода от Пернел и я вдигна за поздрав.

— Никога не съм вярвал в съвпаденията — каза той, излизайки на двора. — Затова съм принуден да мисля, че сте тук с определена причина.

Цагаглалал пристъпи напред.

— Така е. И ако благоволите да седнете, ще ви обясня каква е тя.

— Значи това необикновено събиране не е случайно? — попита Прометей.

— Едва ли — каза Цагаглалал. — Съпругът ми и Хронос го предрекоха още преди десет хилядолетия. Всъщност Авраам ми даде нещо за вас. — Тя отвори една картонена кутия, която стоеше на масата, и махна уплътняващата слама. — Пазех тези изумрудени плочки с цената на живота си — каза тя и започна да вади плоски правоъгълни камъни и да ги раздава. — Прометей, това е за теб. Нитен, тази е твоята…