Майкл Скотт - Вещерът

— Колко сложно?

— Ами Марс се ожени за сестра ми Зефания, което ни направи сродници. Но когато мечът го подлуди, аз помогнах на сестра си да го хване и да го затвори в черупка от собствената му втвърдена аура. Тя го скри дълбоко под земята и през вековете над него се образува град Париж.

— Софи? — Леля Агнес се бе появила от кухнята с един поднос.

— Само минутка, лельо…

— Веднага, Софи — настоя Цагаглалал.

— Извини ме — каза Софи и прекоси двора.

Цагаглалал й връчи подноса, върху който имаше нарязано суши.

— Ще ми помогнеш ли да разнеса това? Гостите ни сигурно умират от глад.

— Лельо Агнес… Цагаглалал — каза Софи. Беше напълно объркана. — Какво правим?

— Храним гостите си — каза старицата с усмивка.

— Но те са смъртни врагове.

— Обаче знаят, че трябва да оставят враждите си настрана в мое присъствие — отвърна тя. — Такава е традицията. — Ъгълчетата на очите на старата жена се присвиха весело. — Всичко е както трябва да бъде. Просто ми помогни да раздам храната, а после ще изчакаме Никола и Пернел да се присъединят към нас.

Софи последва Цагаглалал през двора до Марс Ултор, който се подпираше на нисък каменен зид. Щом Древния видя старицата да се приближава, се изправи и остави лимонадата си.

— Господарке Цагаглалал — каза той и се поклони ниско. Изведнъж сините му очи се изпълниха със сълзи. — Мислех, че никога повече няма да те видя.

Старицата посегна и притисна длан към бузата му.

— Марс, стари приятелю. Радвам се да те видя. Изглеждаш добре. Отслабнал си. Много ти отива. Как е Зефания?

Марс кимна.

— Добре е, мисля — рече той предпазливо. — Ние… не говорихме много. Тя ми обясни какво трябва да направя, а аз я изслушах. — Марс млъкна и се усмихна на себе си. — Също като едно време: После тя ме прати да намеря Дий, но ми каза първо да дойда при теб. Каза, че си имала нещо за мен.

Цагаглалал кимна.

— Така е. Ще ти го дам след малко, но първо искам да се запознаеш…

— Вече се познаваме — прекъсна я студено Софи. Помнеше създанието от парижките катакомби. — Марс Ултор, който е бил също така Арес, Нергал и Уицилопочтли. — Тя погледна към Цагаглалал. — Той Пробуди Джош в Париж.

Старицата я потупа по ръката.

— Знам. Софи, не съди за него по спомените на Вещицата или по онова, което е бил принуден да стори в Париж. При потъването на Дану Талис, Марс остана там до самия край и отведе хиляди човешки роби в безопасност. Беше един от последните, които напуснаха острова.

Софи погледна отново Марс.

— Вещицата те помни като чудовище.

— Вярно е. Такъв бях. Но Кларент ме беше отровил — каза Марс. — Той промени природата ми. А сега е в ръцете на твоя брат-близнак. Ако не му го вземеш, ще промени и него.

— Ще му го взема — каза простичко Софи, а после гласът й затрепери. — Знам къде е.

— Той е на Алкатраз. Двамата с него сме свързани, нали помниш? — Марс отметна глава назад и затвори очи. Ноздрите му се издуха, докато вдишваше дълбоко. — Мога да го помириша, както и другите с него: Дий и Макиавели, една безсмъртна, която мирише на градински чай…

— Това трябва да е Вирджиния Деър — рече Цагаглалал.

Един по един Один, Хел и Черния ястреб минаха през двора и се събраха около Марс, докато той говореше.

— … и още един — млад мъж, който мирише на червен пипер — продължи той.

— Това трябва да е моят приятел, Били Хлапето — обади се Черния ястреб.

— Сигурен ли си, че Магьосника е на острова? — попита дрезгаво Один, изричайки с усилие всяка дума.

— Сигурен съм. — Марс вдиша отново. — Има и още един. — Лицето му се изкриви от отвращение. — А, това е смрадта на Нерей.

Прометей тръгна от барбекюто към тях, понесъл две чинии — едната отрупана с хамбургери, а другата пълна с малки наденички, набодени на клечки за зъби.

Софи видя как Марс се напрегна, докато Прометей приближаваше. После Цагаглалал посегна и стисна ръката му. Старицата понижи глас, но момичето все пак долови думите й.

— Ти си гост в дома ми. Искам да се държиш прилично.

— Разбира се, господарке — промърмори Марс. Кимна на Прометей, който му се усмихна в отговор. — Какво е станало с косата ти? — попита го той.

— Остарях — отвърна Прометей. — За разлика от теб, както виждам. — Той протегна двете чинии с храна към малката групичка и всички поклатиха глави, освен Марс и Хел. Марс взе една от наденичките, вдъхна аромата й, а после я загриза почти деликатно.

— Това е първата истинска храна, която вкусвам от хилядолетия — призна той.