Лин Картер - Конан пирата

— Не, велики господарю — отвърна Менкара. — Случайно научихме, че това копие се намира на Безименния остров, който лежи в Западното море…

Гласът му постепенно заглъхна, защото фигурата на мрачния гигант изведнъж се напрегна. В змийските черни очи проблеснаха студени пламъци. Въздухът стана студен. Чувство на страх обхвана Зароно. То спря дъха му. С какво бяха разгневили великия магьосник?

— Взехте ли нещо друго от олтара на Тсатогуа, Богът-жаба? — попита Тот-Амон.

Менкара трепна.

— Нищо друго, велики господарю, освен една или две торби със скъпоценни камъни…

— Които лежаха пред олтара върху книгата, нали?

Менкара кимна разтреперан.

Тот-Амон стана на крака. В черните му очи блестяха адски огньове. Стаята се изпълни със зелена светлина. Плочите трепереха под стъпките на гиганта. Магьосникът проговори с гръмовен глас:

— Пълзящи червеи! Такива глупаци служат на мен, Тот-Амон! Сет, всемогъщи Боже, дай ми за слуги по-умни хора! Аи канфог сиаа!

— Всемогъщи отче! Принце на магьосниците! С какво те разгневихме? — проплака Менкара унижен.

Погледът на великия стигиец, мрачен и изпълнен с ужасен гняв, се плъзна надолу към двамата. Гръмотевичният му глас притихна до съскане на змия.

— Знайте, глупаци, че там под идола бе скрито онова, което струва повече от цялата земя. В сравнение с него „Книгата на Скилос“ е нищо! Говоря за короната-кобра!

Зароно зейна от изненада. Той беше чувал нещо за този свещен талисман на змиеподобните хора на Валусиа. Тя бе най-силният магьоснически символ на земята… всесилната корона на змиите-крале, с която в праисторическата ера са постигнали господство на земята. А те бяха взели книгата и скъпоценностите, оставяйки властта над богатствата!

Дни наред „Уастрел“ лежеше в безветрие далеч от Безименния остров. Мъжете стояха пуснали въдици във водата. На половин кабел пред кораба екипажът на „Уастрел“ се потеше над греблата, дърпайки галеона инч по инч към непознатите брегове на континента.

Конан напразно ругаеше и призоваваше жестоките си кимерийски богове. Платната висяха отпуснати. Малките спокойни вълни плискаха безжизнено корпуса. На юг по мъгливото небе бавно се издигаха кълбести облаци, а през нощта на хоризонта проблесна светкавица. Но там, където лежеше „Уастрел“, въздухът беше неподвижен.

Якият кимериец беше неспокоен. Зароно би могъл да ги открие и да се опита да ги завладее. Или зингаранецът лежеше в безветрие, или при напускане на острова е поел по друг маршрут и е пропуснал „Уастрел“.

„Каквато и поръчка да изпълнява Зароно — мислеше си Конан — добре е, че не ни срещна. И без негова помощ си имаме достатъчно проблеми.“ Храната и прясната вода бяха на привършване. Проблеми създаваше и екипажът на Зигурд. Конан хареса искрения и безстрашен млад, червенобрад мъж от Ванахайм. Предложи му да приеме закъсалите на пустинния остров барачанци. Знаеше, че това може да им създаде затруднения, както и стана. Съществуваше жестоко съперничество между пиратите на Зингара и корсарите — главно аргосеанци. Много дълго бяха се били помежду си, за да могат толкова бързо да се помирят.

И все пак моряците са си моряци, мъже, отдадени на една и съща професия. Макар и да беше суров в много отношения, Конан почувства, че не може просто да вдигне котва и да отплува, оставяйки моряците на произвола на съдбата. Той смяташе, че докато двамата със Зигурд са между тях, моряците ще са в мир. За съжаление не стана така. Зингаранците се подиграваха на безпомощните, останали на пустинния остров корабокрушенци, докато не избухна бой. Конан или Зигурд често разделяха ръмжащите морски вълци и ги призоваваха да проявят разум.

Това проклето безветрие утежняваше търкането между съперниците. Побеснял, Конан изруга и стисна релинга. Надяваше се, че ако се появи благословеният вятър, мъжете ще бъдат достатъчно ангажирани със задълженията си, за да нямат време за дрязги помежду си.

Измъчваше го и друг проблем. Чабела му беше доверила всичко, което бе научила от Зароно и неговия стигийски магьосник със змийски очи. Двамата бяха допуснали да се изплъзне информация. От подочутото тя си беше направила извод за причините за пътешествието на Зароно и за завладяването на нейния кораб. Проницателният й ум осмисли голяма част от истината за готвения срещу короната заговор.

Сега кимериецът беше изправен пред дилема. Той беше обикновен корсар и конфликтите между кралствата за него нямаха голямо значение. А и не дължеше много нещо на Фердруго от Зингара. Вярно, че старият монарх го бе наел като корсар на короната и Кордава му осигуряваше при нужда сигурно убежище. Но това би получил от всеки крал. Следващият крал можеше да взема дори по-малка част от плячката му.