Бьёрн Ниберг - Конан отмъстителя

Най-високият от тримата, човекът с лъка и въжето на пленника, изведнъж замръзна. Засенчи черните си очи и се наведе напред, за да вижда по-добре. На върха на една дюна на около миля от тях той забеляза галопиращ самотен конник. Докато се изкачваха, дюната го скриваше от погледите им, но сега странникът летеше надолу по близката й страна, обгърнат от пясъчната вихрушка. Водачът се обърна към другарите си:

— В името на алабастровите бедра на Венгара! — извика той. — Хванахме още един пустинен плъх! Пригответе се; ще убием този, а във форта ще набучим главата му на копие.

Знаейки, че няма да е трудно да открият зуагира след битката, той пусна въжето. Пришпори коня си надолу по склона към широката пясъчна долина, където смяташе да пресрещне странника: с едно плавно движение той извади мощния лък от калъфа му и зареди стрела. Другарите му го последваха с вдигнати копия и присвити, блеснали очи, тръпнещи като догонващи жертвата си хрътки.

На триста крачки стрелецът опъна тетивата и стреля в пълен галоп с лекотата на турански кавалерист. Но стрелата не улучи. Предполагаемата й жертва извъртя коня си настрани като светкавица с мощно усилие, което едва не събори жребеца. Странникът отметна полите на халата си с бързо движение.

Хирканците спряха, вцепенени от ужас. Пред тях не се появи изгладнял пустинник, въоръжен само с нож и копие, а силен западен воин в здрава ризница и стоманен шлем, въоръжен с дълъг меч и кама. Мечът блесна като пламък на слънцето, когато ездачът го измъкна от ножницата. Присвитите очи на туранския водач се изцъклиха от удивление.

— Посмял си да се върнеш в Туран, варварски мошенико! — извика той. Защото туранецът беше Хамар Кур, някога емир на конната войска, която Конан, като водач на хозаките, разби при една засада край река Йелба. Вследствие на това поражение Хамар Кур бе понижен до обикновен войник в граничната стража и оттогава трескаво търсеше отмъщение. Извади сабята си и извика:

— Към него, бойци! Това е Конан, хозакът! Убийте го и кралят ще напълни шлемовете ви със злато!

Туранските ездачи се поколебаха, уплашени от кървавите спомени и ужасните легенди, свързани с това име. Историите разказваха как този мъж, с два пиратски галеона, ограбил и опожарил укрепеното пристанище Каваризм и си пробил път между шест кралски галеона, които пристигнали да го хванат в капан. Трите кораба потънали, а палубите на другите се къпели в кръв. Разказваше се как той, с банда зуагири, обърнал в бягство обхождащите имперски постове на юг, докато най-накрая не преместили границата назад. Разказваха как дивите казашки орди под негова команда се изсипали в укрепения град Корозун, как убивали и опожарявали.

Конан използва напълно моментната нерешителност на враговете си. Пришпори големия си кон и се нахвърли върху тях като лавина. Мечът присветваше в кръгови движения. Конят на Хамар Кур се изправи диво на задните си крака пред тази съкрушителна атака и се строполи на земята. Ездачът падна от седлото.

Другите двама войници насочиха копията си и пришпориха яростно, но нямаха време да наберат достатъчно скорост за ефикасна атака. Конан връхлетя върху тях с яростта на гръмотевица, удряйки наляво и надясно. Главата на единия мъж отскочи от трупа му върху кървав фонтан. В следващия миг острието на Конан разби копието на другия. Туранецът пое следващия удар с щита си, но падна от седлото.

Хамар Кур се изправи на крака. Опитен в битка срещу конници, той изтича към копието на убития войник. После се изправи бързо и заби острието на оръжието между краката на коня на Конан. В последния момент се хвърли настрани, за да избегне ужасния меч на варварина.

Пустинните пясъци забулиха небето, когато Конан и конят му се строполиха на земята. С тренираната лекота на закоравял наемник, кимериецът се освободи от туловището на коня. Изправи се с меч в ръка. С присвити студени сини очи той погледна към двамата си оцелели врагове, които приближаваха към него от двете страни. Тактиката им беше очевидна — да го заклещят помежду си, така че единият да го нападне в гръб.

С бързината на тигър той атакува войника отдясно. Знаеше, че рискува да получи ятаган в гърба от Хамар Кур, но не му беше в стила да изчаква вражеската атака. Туранецът се опита да парира съкрушителния удар, но не успя. Разпилявайки на парчета кривото острие с ужасяващата си сила, мечът на кимериеца смачка шлема и черепа под него като презрял портокал.

Конан мигновено се извъртя като пантера. Успя да парира свистящия удар на Хамар Кур с дръжката на меча си. Последва кратка размяна на удари и отбиването им, докато правото острие от Запада и кривото острие от Изтока свистяха едно срещу друго в светкавичния танц на смъртта. Не след дълго бързото мушкане на Конан прониза гърдите на врага му. Върхът премина през фината туранска ризница и влезе дълбоко в тялото на бившия емир. Хамар нададе предсмъртен вик и се строполи. Конан разкрачи крака, за да издърпа окървавения си меч.