Дж. Уорд: Избраницата

В този миг осъзна, че Ласитър стои на прага на спалнята. Той допря показалец до устните си в едно демонстративно шшшшт, а после й намигна и изчезна.

Лейла се усмихна на искрите, които се посипаха по пода след него.

— Този ангел май ще се окаже по-подходящ за работата, отколкото предполага.

— Какво? — попита Кор.

— Нищо — промълви тя и като се приведе към него, го целуна.

А може би беше всичко. Кой би могъл да каже.

— Искаш ли да я подържиш? — предложи Куин.

Кор се сепна, сякаш го бяха попитали дали иска да вземе нагорещен ръжен. После обаче се съвзе, поклащайки глава, докато изтриваше мъжествено сълзите си, сякаш бузите му бяха изцапани с маркер или нещо такова.

— Не мисля, че съм готов за това. Тя изглежда… толкова крехка.

— Само че е силна. Във вените й тече кръвта на нейната мамен. — Куин погледна към Блей. — И има добри родители. И двамата. Ще го направим заедно, трима бащи и една майка, две деца. Бам!

Гласът на Кор стана дрезгав.

— Баща…? — Засмя се тихо. — Нямах си никого, а ето че имам шелан, брат, а сега и…

Куин кимна.

— Син и дъщеря. Като хелрен на Лейла, ти си техен баща.

Усмивката на Кор беше преобразяваща, толкова широка, че разтегли лицето му в нещо, което Лейла не беше виждала никога.

— Син и дъщеря.

— Точно така — прошепна тя с радост.

А после изражението му се смени, устните му изтъняха, а веждите му се сключиха, сякаш се готвеше за атака.

— Тя никога няма да излиза с мъж. Не ме интересува кой е той…

— Точно така! — Куин вдигна длан, за да я плесне в неговата. — И аз това казвам.

— Задръжте малко — намеси се Блей, докато другите двама пляскаха ръце. — Тя има пълното право да живее живота си, както поиска.

— Ами да — добави Лейла. — Тези двойни стандарти са абсурдни. Ще й бъде позволено…

Докато подхващаха спор, тя и Блей застанаха един до друг срещу Куин и Кор, които бяха рамо до рамо, скръстили яките си ръце пред гърдите.

— Бива ме с пистолетите — заяви Кор, сякаш това слагаше край на въпроса.

— А аз знам как да се оправям с лопатата — добави Куин. — Никога няма да намерят тялото.

Двамата чукнаха кокалчетата си и изглеждаха толкова сериозни, че Лейла извъртя очи. Но после се усмихна.

— Знаете ли какво? — каза тя на тримата. — Наистина вярвам, че всичко ще бъде наред. Ще се справим заедно, защото това правят семействата.

Повдигна се на пръсти, за да целуне своя мъж, и заяви:

— Любовта притежава способността да оправя всичко, дори това дъщеря ти да започне да ходи по срещи.

— Което няма да го бъде — отсече Кор. — Никога.

— Мой човек — подкрепи го Куин. — Знаех си, че те харесвам…

— О, за бога — измърмори Лейла, когато дебатът започна отново, а Блей се засмя, докато Куин и Кор продължаваха да се сближават.

Оказа се права.

Всичко се нареди така, както трябва, а любовта надделя над най-различни предизвикателства. А след много години… Лирика тръгна с някого.

Ала това е друга история, за друго време.

Известен сериал от 70-те. — Б.р.