Дж. Уорд - Избраницата

Лейла се хвърли към бащата на своите малки и обви ръце около врата му, прегръщайки го толкова силно, че не бе в състояние да диша, а подозираше, че и той също.

— И аз съжалявам, господи, Куин, толкова съжалявам…

Несвързаните, облени в сълзи извинения са най-хубавите, особено когато са приети с отворени сърца и от двете страни.

Когато двамата най-сетне се пуснаха, Лейла се пъхна под ръката на Кор, а Куин му протегна десница.

— Както ти казах и в колата на път за насам, не че ви трябва или я искате, но имате моята благословия. Безусловно.

Кор се усмихна и стисна десницата му.

— Подкрепата ти е чест за мен, а тази нощ повече от всяка друга.

— Страхотно. Това е наистина страхотно. — Куин се приведе към Лейла. — Оказва се, че не бил толкова лош. Кой да предположи?

Лейла се разсмя, а той потупа нейния мъж по рамото.

— Хайде, време е да се запознаеш с децата. И да видим къде ще те настаним.

Светът отново се завъртя около Лейла.

— Почакай, какво… — попита, местейки поглед между двамата.

— Ако ще се обвързвате, както си му е редът — братът вдигна показалец, — а нека ти кажа, че аз съм старомоден мъж и искам майката на децата ми да бъде обвързана както трябва, той ще трябва да живее тук.

В този миг входният звънец се обади отново и Фриц, който попиваше очите си с бяла кърпичка, забърза към вратата.

Оказа се Тор (което не бе особена изненада)… а после всички копелета пристъпиха във фоайето. До последното.

Лейла погледна смаяно към Кор и Куин.

— И те ли ще живеят тук?

— Ами те вървят заедно — отвърна Куин с усмивка. — Освен това чувам, че никакви ги нямало в билярда, което си е бонус. Донесете си нещата, момчета. Това е Фриц. Ще го обикнете, особено когато започне да ви глади чорапите.

Напълно замаяна, Лейла гледаше как бойците надомъкнаха най-различни сакове. А после тя бе съпроводена по стълбите от двама, от тримата най-важни мъже в живота й.

Третият, Блей, й се усмихна и я прегърна силно, след което всички заедно поеха покрай кабинета на Рот към коридора със статуите. Което я накара да попита:

— И Рот е съгласен с това?

Куин кимна, докато Блей отговаряше:

— Повече бойци никога не са излишни. А място определено не ни липсва. А и Фриц ще е на седмото небе, ще има повече гърла, за които да готви, повече хора, след които да чисти.

— И дяволите да го вземат, тях наистина си ги бива в битка. — Куин я погледна. — Без твоя мъж вчерашната нощ щеше да се превърне в трагедия, достойна за учебниците по история.

Кор не реагира на похвалата. Ако не се броеше леката червенина, опарила бузите му.

— Е, същото може да се каже и за братята.

Когато стигнаха до спалнята, където бяха малките, Куин бе този, който пристъпи напред и отвори вратата.

Блей влезе пръв, а Кор се поколеба за миг, преди да направи предпазлива крачка над прага. И още една. Сякаш се боеше, че под леглото се крие чудовище или нещо такова.

Лейла погледна към Куин. И улови ръката му.

— Благодаря ти! Благодаря ти за това!

Куин се поклони толкова ниско, че едва не докосна пода. Когато отново се изправи, сложи целувка върху челото й и промълви:

— Аз също ти благодаря. За децата ни.

Лейла стисна ръката му и пристъпи в стаята.

Кор беше спрял в средата и се взираше в люлките така, сякаш беше ужасен.

— Всичко е наред — каза тя, подканяйки го да се приближи. — Не хапят.

Първо го заведе при Рамп и когато сведе изпълнен със страхопочитание поглед към малкото дете, Кор получи в отговор смръщена гримаса.

Той се разсмя.

— Прескъпи съдби, това е истински воин.

Куин и Блей се приближиха, уловени за ръка.

— Нали? — съгласи се Куин. — И аз така мисля. Корав тип ми е той, нали, Рамп? А акането му е направо токсично. Много скоро ще го научиш.

Веждите на Кор подскочиха.

— Токсично…

— Метафора. Но само почакай да го помиришеш. Ще ти пораснат косми на гърдите, нищо че вампирите нямат такива.

— А това е Лирика — каза Лейла.

Кор се приближи до другата люлка с объркано изражение, а после всичко в него се промени. Очите му се наляха със сълзи и този път те се стекоха по бузите му. Погледна към Лейла и промълви:

— Изглежда досущ като теб.

Докато Кор се мъчеше да се овладее, Блей и Куин се приближиха зад него.

— Толкова е красива, нали? — каза Куин дрезгаво. — Също като нашата Лейла.

Лейла загледа как тримата огромни воини се навеждат над мъничкото момиченце и бе завладяна от огромна любов и усещането за завършеност. Изминали бяха дълъг, труден път, по който неведнъж можеше да изгубят всичко. Ала ето че бяха тук като семейство, свързано от кръв и по собствен избор.