Йон Колфер - Тайната на Артемис Фоул

— Добре — каза той накрая. — Ето какво ще направя. Имаме един Скоп върху телевизионен сателит, който обхваща и част от Ирландия.

— Разбирам — промърмори Кореноплод, което беше чиста лъжа.

— Ще изпратя по електронната поща до визьора ви снимка от последната седмица. За щастие, във всички нови каски има видеокарта.

— За щастие.

— По-сложно ще бъде да координирате траекторията на полета с видеоматериала.

Това дойде в повече на Кореноплод.

— Колко време ще чакам, Вихрогоне?

— Към… две минути, повече или по-малко.

— Какво означава „повече или по-малко“?

— Ако съм сгрешил в изчисленията, около десет години.

— По-добре да не си сгрешил. Ще кръжа над града, докато получа сведенията.

Сто двадесет и четири секунди по-късно черно-белите карти на визьора изчезнаха и на тяхно място се появи разноцветна картина на Дъблин на дневна светлина. Когато Кореноплод я движеше, светещата точка на локатора на Зеленика също се местеше.

— Забележително — отбеляза началникът.

— Какво казахте, началник?

— Казах „забележително“! — изкрещя Кореноплод. — Няма нужда да се перчиш.

До слуха на началника долетя дружен смях и му стана ясно, че Вихрогон го е пуснал по високоговорителите. Всички го бяха чули да прави комплимент на кентавъра за работата му. Поне един месец с Вихрогон нямаше да може да се говори. Но въпреки това си струваше. Видеокартината, която получаваше, беше съвсем актуална. Ако капитан Бодлива Зеленика се намираше в сграда, компютърът можеше веднага да му даде триизмерни планове. Нямаше начин да се допусне грешка. Освен ако…

— Вихрогоне, светлинният сигнал напусна очертанията на сушата. Какво става?

— Лодка или кораб, сър. Такова е предположението ми.

Кореноплод изруга от яд, че сам не се бе сетил. В отдел „Операции“ сигурно пак му се присмиваха. Разбира се, че беше кораб. Той се спусна на неколкостотин метра, докато тъмните очертания на кораба се показаха в мъглата. Приличаше на китоловен кораб. Макар и техниката да се променяше с вековете, нищо не можеше да замени харпуна в лова на най-големия бозайник на света.

— Капитан Зеленика е някъде там, Вихрогоне. Под палубата. Какво можеш да ми дадеш?

— Нищо, сър. Това не е постоянна инсталация. Докато проверим регистрацията, ще бъде късно.

— А инфрачервена картина?

— Не, началник. Тази черупка е поне на петдесет години. С много високо съдържание на олово. Не можем да проникнем дори през външния слой. Боя се, че ще трябва да се оправяте сам.

Кореноплод поклати глава.

— След всички милиарди, които наляхме в твоя отдел! Напомни ми да ти орежа бюджета, като се върна.

— Слушам, сър — отговори Вихрогон с неочаквано сериозен тон. Той не обичаше да се шегува на тема бюджет.

— Вдигни по тревога отряда от Изтеглянето. Може да ми потрябват всеки момент.

— Ще го направя, сър.

— Постарай се. Край на връзката, излизам от обхват.

Кореноплод беше сам-самичък. Честно казано, така се чувстваше най-добре. Без научно-технически постижения. Без самомнителни кентаври, които да цвилят в ушите му. Самотен елф, който разчита на съобразителност и може би на малко магия.

Той наклони полимерните крила и се пъхна под облака мъгла. Нямаше нужда от прекалена предпазливост. С помощта на щита си Кореноплод бе невидим за човешките очи. Дори чувствителен радар би показал едва забележимо смущение. Началникът се спусна ниско до планшира. Грозна гледка беше този кораб. Над опръсканата с кръв палуба се носеше мирис на смърт и болка. Много невинни създания бяха намерили смъртта си тук. Бяха убити и нарязани на късове за няколко калъпа сапун и мас за сгряване. Кореноплод поклати глава. Човеците бяха варвари.

Сигналът от локатора на Зеленика се усили. Беше наблизо. Съвсем наблизо. Някъде в радиус от двеста метра се намираше все още дишащото — както Кореноплод се надяваше — тяло на капитан Бодлива Зеленика. Но без планове не можеше да разгледа вътрешността на кораба. Не и без чужда помощ.

Началникът леко кацна на палубата и обувките му едва не залепнаха за стоманената повърхност, изцапана със смес от засъхнал сапун и китова мас. Корабът изглеждаше пуст. На подвижното мостче нямаше вахтен, на мостика не се виждаше боцман, всичко тънеше в мрак. Все пак нямаше основание да проявява непредпазливост. Кореноплод имаше горчив опит с човеците и знаеше, че те се появяват точно тогава, когато най-малко ги очакваш. Веднъж, докато помагаше на момчетата от Изтеглянето да съберат останките от кабинокрушение в един от тунелите, отрядът беше забелязан от група човеци пещерняци. Каква суматоха настана! Масова истерия, високоскоростно преследване, групово заличаване на памет. Всички възможни усложнения. Кореноплод потръпна. Такива нощи можеха да състарят един елф с десетки години.