Йон Колфер - Кодът на вечността

Бътлър поклати глава.

— Мога да си почивам и после. Сега трябва да огледам имението. Не е много вероятно Спайро да е успял да изпрати свои хора тук. Но човек никога не знае.

Телохранителят отиде до екрана на стената, който беше свързан със системата за наблюдение. Артемис виждаше, че всяка крачка е усилие за него. С новата тъкан на гърдите си Бътлър не би могъл да изкачи стълбите, без да се задъха като след маратонско бягане.

Икономът раздели монитора на сектори, за да вижда едновременно изображенията от всички камери. Един от секторите го заинтересува повече от останалите, затова той го увеличи.

— Гледай ти, гледай ти — подсмихна се Бътлър. — Я виж кой е дошъл да ни навести.

Артемис се приближи към екрана. Един много дребен човек показваше среден пръст на камерата над кухненската врата.

— Сламчо Челюстокопач. Тъкмо това джудже ми трябваше.

Бътлър прехвърли изображението на Сламчо на целия екран.

— Може би. Но ти за какво си му притрябвал?

С типичния за себе си мелодраматичен тон джуджето поиска сандвич, преди да обясни положението. За негово съжаление Артемис предложи лично да му го направи. След малко Фоул-младши се появи от кухненския бокс с чиния, на която сякаш бе избухнала бомба.

— Оказа се по-трудно, отколкото си го представях — обясни момчето.

Сламчо разтвори масивните си челюсти и изсипа в устата си цялата купчина наведнъж. След като дъвка няколко минути, той бръкна с цяла ръка и извади от гърлото си парче печена пуйка.

— Следващия път сложи повечко горчица — каза той и изтръска няколко трохи от ризата си, като неволно включи закачения на сакото микрофон.

— Ще се постарая — отвърна Артемис.

— Би трябвало да ми благодариш, Кално създание — продължи Сламчо. — Дойдох чак от Чикаго да ти спася живота. Със сигурност това заслужава един непохватно направен сандвич. И като казвам сандвич, имам предвид най-отвлечения смисъл на думата.

— От Чикаго? Джон Спайро ли те изпраща?

Джуджето поклати глава.

— Може би, но не лично. Аз работя за семейство Антонели. Разбира се, те нямат представа, че аз съм джудже от Феиния народ: мислят ме за най-добрия крадец в престъпния свят.

— Областният прокурор на Чикаго смята, че в миналото Спайро е имал връзки със семейство Антонели. Поне се опита да го докаже.

— Както и да е. Значи, планът е аз да вляза тук и после партньорът ми да те убеди да ни придружиш до Чикаго.

Бътлър седеше облегнат на масата.

— Къде е сега партньорът ти, Сламчо?

— Отвън, пред портата. Той е гневен дребосък. Между другото, радвам се да те видя жив, здравеняко. В подземния свят се носеше слух, че си мъртъв.

— Бях, но сега съм по-добре — каза Бътлър и се запъти към контролния център на охранителните системи.

Мокасина извади от джоба на гърдите си малко тефтерче със спирала. В него си записваше гангстерски лафове, които според него вършеха работа в опасни ситуации. Остроумен диалог — това беше запазената марка на всеки добър гангстер, поне във филмите. Той разлисти страниците и нежно се усмихна.

„Време е да закриеш сметката си. Завинаги“ — Лари Феригамо. Бивш банкер. 9 август.

„Боя се, че харддискът ти току-що се изтри“ — Дейвид Спински. Компютърен хакер. 23 септември.

„Правя това, понеже свърших с месенето на тестото“ — Морти пекаря. 17 юли.

Добър материал. Може би някой ден Мокасина щеше да напише мемоарите си.

Той още се усмихваше, когато чу гласа на Слам в слушалката си. Отначало помисли, че маймуната говори на него, но после осъзна, че този така наречен негов партньор разправя всичко на мишената им.

„Би трябвало да ми благодариш, Кално създание — каза Копам. — Дойдох чак от Чикаго да ти спася живота.“

Да му спаси живота! Дребният идиот Слам работеше за другата страна и съвсем бе забравил, че има микрофон.

Мокасина слезе от колата и се погрижи да я заключи. Тя беше взета под наем и ако някой я откраднеше, щяха да изгубят депозита и госпожица Фрацети щеше да си го удържи от заплатата му. В стената до главната порта имаше малък вход за пешеходци. Слам Копам беше оставил вратата отворена. Мокасина се промъкна вътре и забърза по алеята, като се стараеше да се движи в сенките на дърветата.

Слам продължаваше да бърбори в ухото му. Изложи целия им план на хлапето Фоул без каквато и да било заплаха от изтезания. Направи го съвсем доброволно. Изглежда, Копам от самото начало работеше за ирландското момче. Нещо повече: Слам не беше Слам, а Сламчо. Що за име е това? Сламчо, джудже от Феиния народ. Това ставаше от странно по-странно. Може би Феиният народ беше някаква банда. Макар че името не подхождаше много на банда. „Джуджетата от Феиния народ“ трудно можеха да всеят ужас в душите на конкуренцията.