Кралският доктор клечеше до леглото, опрял ухо до гърдите на краля. Някой се провря през тълпата, подаде му огледалце и той го поднесе към устните и носа на краля, после извади отнякъде очилата и ги намести на носа си.
— По нищо не личеше да е болен — чу се отнякъде тревожен шепот.
— Вчера разговарях с Негово Величество. Изглеждаше в добро здраве и с бодър дух! — каза друг.
— Какво общо има това? — скастри го някой.
Отново настъпи тишина.
Докторът остави внимателно огледалцето на леглото и бавно се изправи.
— Е? — попита настоятелно лорд шамбелан Хоф, кършейки ръце.
Докторът примига на парцали и поклати глава.
Бремър дан Горст пое така рязко дъх, че той изсвири в широкия му нос.
Архилектор Глокта се свлече още повече в стола си на колела:
— Кралят е мъртъв — промърмори той.
В спалнята се надигна всеобщ стон. Или може би се бе откъснал от гърлото на Орсо, не беше сигурен.
Изведнъж се сети за толкова много неща, които искаше да каже на баща си. Винаги си казваше, че има време, че после ще обсъждат важните неща. Истински важните неща. Но това нямаше да се случи. Времето на баща му не беше безкрайно и той бе пропилял повечето от него в общи приказки. Но дори това беше свършило завинаги.
Усети нечия тежка длан на рамото си. В стискането ѝ нямаше нищо утешително и когато извърна глава, видя до себе си Първия магус. Едното ъгълче на устните му беше повдигнато, можеше почти да мине за усмивка.
— Да живее кралят — каза Баяз.
Както винаги, на четиримата, без които:
Брен Абъркромби, чиито очи подпухнаха от четенето ѝ;
Ник Абъркромби, чиито уши писнаха от слушането ѝ;
Роб Абъркромби, чиито пръсти се протъркаха от прелистване на страниците ѝ;
Лу Абъркромби, чиито ръце изтръпнаха да ме вдигат.
После най-сърдечните ми благодарности:
На всички чудесни и талантливи хора в британското книгоиздаване, които помогнаха трилогията „Първият закон“ да стигне до читателите през всичките тези години, сред които, но не само, Саймън Спантън, Джон Уиър, Джен Макменъми, Марк Стей, Джон Ууд, Малкълм Едуардс, Дейвид Шели, Кейти Спинър и Сара Бентън. След което, разбира се, на всички онези, които помогнаха за сътворението, маркетинга, издаването, публицистиката, илюстрирането и превода.
На художниците, които незнайно как продължават да ми придават класа: Дидие Графе, Дейв Синиър, Лора Брет, Лорън Панепинто, Реймънд Суонланд, Томаз Алмейда, Сам Уебър.
На редакторите в Новата земя отвъд Голямата вода: Лу Андерс, Деви Пилаи, Брадли Енглерт, Бил Шейфър.
На първенците в кръга: Тим и Джен Милър.
На човека с хилядите гласове: Стивън Пейси.
За това, че държа вълка от другата страна на вратата: Робърт Кърби.
На всички писатели, чиито пътища пресякоха моя, било то във виртуалното пространство, в бара, в някои случаи дори на хартия, за помощта, смеха и множеството идеи, които си струваше да открадна. Вие си знаете кои сте…
И най-накрая, но всъщност на първо място:
На Джилиън Редфърн. Защото всеки Джизал знае дълбоко в себе си, че без Баяз е едно нищо.
Бележити личности в Съюза
Негово кралско Величество Джизал Първи — върховен крал на Съюза.
Нейно кралско Величество Терез — върховна кралица на Съюза.
Принц Орсо — първородният и единствен син на крал Джизал и кралица Терез, престолонаследник и всеизвестен пройдоха.
Хилди — камериер и момиче за всичко при принц Орсо, преди това перачка в бордей.
Тъни — бивш ефрейтор Тъни, понастоящем сводник и съучастник на принц Орсо в гуляите.
Жълтен — обикновен идиот, неотлъчно до Тъни.
Архилектор Санд дан Глокта — Дъртата клечка, най-страховитият мъж в Съюза, глава на Висшия съвет и инквизицията на Негово Величество.
Началник Пайк — дясната ръка на архилектор Глокта, с обезобразено от огън лице.
Лорд шамбелан Хоф — самомнителен пръв придворен угодник, син на бившия лорд шамбелан Хоф.
Лорд канцлер Городетс — многострадален чиновник, в чиито ръце са връзките на кралската кесия.
Лорд маршал Бринт — еднорък, главнокомандващ кралската армия, стар приятел на крал Джизал.
Лорд маршал Ръкстед — старши военен с вкус към отглеждането на бради и разтягането на локуми, женен за Тилде дан Ръкстед.
Полковник Форест — старателен офицер със скромно потекло и с впечатляващи лицеви белези.
Бремър дан Горст — пискливият командир на Дворцовата стража и личен телохранител на крал Джизал, майстор на меча.
Читать дальше