Ребекка Росс - Триумфът на кралицата

Деклан кашляше и плюеше. Прозвуча, сякаш се опитва да каже: Питай я , но думите се разпаднаха в устата му.

Умря така, със забит в сърцето меч, с вперени в мен очи, с недоизречените си думи в гърлото.

Надигнах се бавно. Раната в гърдите ми туптеше: в коленете ми имаше заседнали парченца стъкло. Всеки мускул ме болеше, когато влязох с препъване обратно в стаята.

Бях готов да рухна: възбудата бавно се оттичаше от мен, оставяйки изпепелена воля.

— Лорд Ейдън.

Вдигнах поглед и видях Юън да стои сред разпръснатите калаени съдове, сред остатъците от прекъснатата им вечеря.

— Юън — прошепнах и момчето избухна в мъчителни ридания.

Коленичих, със стъклата, врязващи се в коленете ми, и разтворих ръце. Юън изтича при мен, обви около мен слабите си ръце и зарови лице във врата ми.

— Ще направя всичко, лорд Ейдън — изхълца той: думите му едва се разбираха. — Само моля ви, моля ви , не ме отпращайте! Позволете ми да остана с Вас.

Почувствах как в очите ми парят сълзи, когато чух отчаяната молба на Юън. Това, че Юън смяташе, че не заслужава да живее с мен, че се тревожи, че няма да го приема. Прегръщах го, докато изплака най-горчивите си сълзи, а после се изправих и го вдигнах със себе си.

— Юън — казах, усмихвайки му се през собствените си тихи сълзи. — Можеш да останеш с мен докогато искаш. И ще ти плащам да бъдеш мой вестоносец.

Юън избърса с ръкав бузите и сополивия си нос.

— Наистина ли, милорд? А сестра ми?

— Кийла също.

Той ми се усмихна, сияещ като слънцето.

И аз го понесох, извеждайки двама ни от тази окървавена стая.

Територията на лорд Маккуин, замъкът Фин

Имаше само няколко момента от пътуването към къщи, които си спомнях.

Помнех как Журден ме прегръща отзад в една каруца, звукът от вдишването и издишването му, докато се молеше.

Помнех Нийв до мен, мелодичния ѝ напевен глас, докато тананикаше, за да ме държи будна.

Помнех гласа на Изолда, рязък и въпреки това решителен, докато оглеждаше раната ми на светлината на свещ. Това ще ми отнеме известно време. Трябва да я настаня на спокойно, чисто място, където може да се отпусне. Трябва да я отведем бързо у дома.

Те бяха трите ми граници — баща, сестра, кралица. Знам, че в някакъв момент се унесох в сън в сгъвката на лакътя на Журден, притиснала здравата страна на лицето си към гърдите му, към сърцето му, защото болката отново пламна, ярка и нетърпима.

— Заспива. Да я събудя ли? — попита разтревожено Нийв. Звучеше толкова далечна, макар все още да усещах любящия допир на пръстите ѝ по ръката ми.

— Не — отговори Изолда. — Нека спи.

Когато най-сетне дойдох отново на себе си, лежах в леглото си, а през прозорците ми струеше слънчева светлина.

Бях чиста, вонята и кръвта — отмити от тялото ми, и бях покрита с мека завивка. Но повече от всичко… напипах превръзка на лицето си.

Размърдах се — бавно, боязливо. Повдигнах ръка да докосна лена, който покриваше дясната ми буза.

— Добро утро.

Обърнах се, изненадана да видя Изолда, седнала до мен. Слънчевата светлина преобразяваше тъмнокестенявата ѝ коса в къдрици от опитомен огън и тя се усмихна: в ъгълчетата на очите ѝ се появиха бръчици.

— Жадна ли си? — Тя се надигна от стола си да ми налее чаша вода. А после, много внимателно, седна до мен на леглото и леко ме повдигна, облягайки няколко възглавници зад гърба ми.

Изпих три чаши вода, преди да почувствам, че съм в състояние да говоря.

— Какво стана в замъка Лера?

Тя се усмихна:

— Ами, след като излекувах Лиъм, планирахме нападение срещу семейство Халоран. — Бавно ми разказа подробностите — как плановете им били завършени, как лейди Гроня предвождала нападението, как Картие, Шон, Люк, Нийв и Бета се вмъкнали тайно в крепостта. — Мечът на Дермот прочисти полумесеците на Халоран. Пиърс загина. Също и Фехин и Деклан Ланън.

Дадох си един миг да оставя ума си да възприеме напълно тази новина. И Пиърс, и Деклан — мъртви. Не можах да потисна тръпката, която ме разтърси при самата мисъл за тях, и Изолда положи ръка върху моята.

— Те — нито някой друг — вече не могат да те наранят, Бриена.

Кимнах и примигнах, за да прогоня сълзите си.

— А Юън и Кийла?

— И двете деца са в безопасност. Кийла е настанена тук, в замъка Фин с Нийв, а Юън е с Ейдън в Брай.

— А семейство Маккуин добре ли се държат с Кийла? — попитах, разтревожена как може да я приемат.