Ли Бардуго - Престол и щурм

— Правийе ости! — крещяха търговците. — Оченнийе ости!

Истинска кост. Праведна кост.

Докато се надвесвах над шията на коня, за да ги разгледам по-добре, някакъв старец ме извика по име.

— Алина!

Изненадана вдигнах очи. Дали ме познаваше?

Николай на мига се озова до мен. Приближи плътно коня си до моя, изтръгна юздите от ръцете ми и дръпна силно, за да ме отведе по-надалече от сергията.

— Нет, спасибо — обърна се към стареца той.

— Алина! — продължи да вика търговецът. — Оченная Алина!

— Чакай! — извиках и се извърнах на седлото, за да огледам по-добре лицето на стареца. Той подреждаше грижливо изложеното на масата. Изглежда, напълно беше изгубил интерес, след като разбра, че няма да купим нищо. — Почакай! — настоях. — Той ме познава отнякъде.

— Не те познава.

— Знае името ми — отвърнах ядосана и издърпах юздите на коня си от ръката му.

— Просто се опитва да продаде мощите ти. Кости от показалец на самата Санкта Алина.

Вцепених се, по тялото ми се прокрадна мраз. Нищо не подозиращият ми кон продължи да трополи напред.

— Самата Санкта Алина — повторих глухо.

Николай неспокойно се размърда на седлото.

— Носят се слухове, че си загинала в Долината. Хората из цяла Равка и в Западна Равка от месеци продават мощите ти. Много те бива като талисман за късмет.

— Значи това трябва да са моите пръсти, така ли?!

— Костички от ръката, пръсти на краката, части от ребра.

Призля ми. Озърнах се с надеждата да мерна Мал, да видя нечие нормално лице.

— Е, ако поне половината от тези палци на краката са истински, излиза, че си била стоножка. Суеверието обаче е страшна сила.

— Както и вярата — обади се някакъв глас зад мен. Обърнах се и с изненада видях Толя, който яздеше огромен черен боен кон. Изражението на широкото му лице беше тържествено.

Всичко това ми дойде в повече. Оптимизмът, който ме владееше само преди час, се беше изпарил. Внезапно изпитах усещането, че небето се сгромолясва отгоре ми и ме притиска като в преса. Смушках коня и той се понесе в кариер. Открай време бях непохватен ездач. Сега обаче се държах здраво на седлото и не спрях, докато Крибирск не остана далече зад мен и вече не чувах тракането на костите.

Същата вечер останахме да пренощуваме в селцето Вярност, където ни чакаше въоръжена до зъби група войници от Първа армия. Скоро разбрах, че много от тях са от Двайсет и втори — полка, където Николай първо беше служил, а после го беше и оглавил при кампанията на север. Явно царският син държеше да е заобиколен от свои привърженици, когато влезе в Ос Олта.

Не можех да го виня за това.

Щом ги зърна, той видимо се отпусна. За пореден път станах свидетел как си мени маските. Досега без никакво усилие жонглираше с ролите на нагъл авантюрист и арогантен царски син, а сега се превърна в любимия предводител; войник, който се смее непринудено с бойните си другари и знае по име всеки от своите подчинени.

Войниците караха със себе си и пищна карета. Тя беше лакирана в равканско бледосиньо и декорирана с двуглавия царски орел от едната страна. Николай беше наредил от другата да изографисат слънчев диск, пръскащ златни лъчи. В нея бяха впрегнати шест напълно еднакви бели коня. Когато бляскавата карета изтрополи в двора на хана, подбелих очи, припомняйки си до какви крайности в разхищението се стигаше във Великия дворец. Дали пък лошият вкус не се предаваше по наследство?

Надявах се да вечерям насаме с Мал в моята стая, но Николай настоя да се храним заедно в гостилницата на хана. Затова вместо да си отдъхна на спокойствие край огъня, се озовах на препълнена с офицери маса, чиито лакти ме ръгаха в ребрата. През цялата вечер Мал не обели нито дума, затова пък Николай говореше за трима.

Докато забиваше зъби в задушената волска опашка, той изреждаше всички места, където се кани да спре на път за Ос Олта. Стигаше ми само да го слушам, за да ми изцеди силите.

— Не подозирах, че да „спечелиш народа“ означава да се срещнеш с всеки един от тях — измърморих недоволно. — Не трябваше ли да бързаме?

— Равка трябва да се увери, че Призоваващата слънцето се е завърнала.

— Както и нейният блуден царски син.

— Точно така. Мълвата ще свърши много повече работа от който и да е царски декрет. А това пък ми напомня — продължи той, снижавайки глас, — че отсега нататък трябва да се държите така, сякаш сте на показ всяка една минута. — И той изразително посочи двама ни с Мал с вилицата. — Какво правите насаме си е ваша работа, само бъдете дискретни.