Л. Смит - Борбата

— Яндзъ? — Очите на Бони се разшириха от изненада. — Но защо ще иска да убива едно кученце?

— Не зная, но той е бил там в онази нощ, в твоята къща. И е бил… гладен. Съжалявам, Бони.

Бони смаяно поклати глава. Вместо нея заговори Мередит:

— Защо не съобщи на полицията?

В смеха на Елена се прокрадна лека истерична нотка.

— Не мога. Не е нещо, с което те могат да се справят. А има и още нещо, което също не мога да обясня. Казахте, че ми вярвате. Е, тогава трябва да ми повярвате и за това, което ви казвам сега.

Мередит и Бони се спогледаха, сетне насочиха погледите си към края на кувертюрата на леглото, където нервните пръсти на Елена се бяха вкопчили в бродерията. Накрая Мередит й предложи:

— Добре. С какво можем да ти помогнем?

— Не зная. С нищо, освен ако… — Елена замлъкна и се втренчи в Бони. — Освен ако… — отново заговори, но с променен глас, — ти можеш да ми помогнеш да намеря Стефан.

В кафявите очи на Бони се изписа неприкрито учудване.

— Аз? Но какво мога да направя аз? — После, като чу как Мередит поема рязко дъх, изохка: — Ох. Ох.

— Ти знаеше къде съм в онзи ден, когато отидох на гробището — каза й Елена. — Дори предсказа, че Стефан ще се появи в училището.

— Мислех си, че не вярваш в подобни ясновидства — изрече Бони колебливо.

— Оттогава научих някои неща. Освен това съм готова да повярвам във всичко , стига да е от помощ за Стефан. Ако въобще има някакви шансове да му се помогне.

Бони се присви, сякаш се опитваше да смали и без това дребното си тяло.

— Елена, ти не разбираш — заговори тя извинително. — Аз не съм обучавана. Това не е нещо, което мога да контролирам. И най-важното… това не е игра. Или поне вече не е. Колкото повече използваш тези сили, толкова повече и те теб използват. А накрая може да се стигне дотам, че да те използват през цялото време, независимо дали го желаеш, или не. Това е опасно.

Елена се изправи и отиде до скрина от черешово дърво. Сведе очи надолу, но без да се вглежда в нещо определено. Най-после се обърна към Мередит и Бони.

— Имаш право. Това не е игра. И аз напълно ти вярвам, че е много опасно. Но това не е игра също и за Стефан. Бони, мисля, че той е някъде там, навън, и е много зле. А на всичкото отгоре няма кой да му помогне. Никой не го търси, освен враговете му. И може би точно сега умира. Или може би… вече е… — Гърлото й се стегна. Сведе глава над скрина и си пое дълбоко дъх в опит да се окопити. А като вдигна глава, видя как Мередит погледна многозначително към Бони.

Бони изпъна рамене и изправи дребничката си фигура. Вдигна брадичка, стисна устни. В кафявите й очи, обикновено меки и гальовни, сега припламна искра, когато кръстоса поглед с Елена.

— Ще ни е нужна една свещ. — Това бе всичко, което Бони изрече.

Кибритената клечка изсъска и разпръсна искри в мрака, след което пламъкът на свещта започна да гори силно и ярко. По бледото лице на Бони се изписа златисто сияние, когато момичето се приведе над свещта.

— Нуждая се от помощта на двете ви, за да мога да се съсредоточа — каза им тя. — Гледайте само в пламъка и мислете за Стефан. Извикайте образа му във въображението си. Каквото и да става, не отклонявайте поглед от пламъка. Каквото и да направите, не казвайте нищо.

Елена кимна и скоро след това единственият звук, който се чуваше в стаята, беше приглушеното им дишане. Пламъкът трептеше и танцуваше, запращайки странни съчетания от светлина по лицата на трите момичета, приседнали на пода около свещта с кръстосани крака. Бони, със затворени очи, дишаше дълбоко и бавно като човек, унесен в дълбок сън.

Стефан , помисли си Елена, загледана в пламъка, докато се опитваше да влее цялата си воля само в тази мисъл. Нарисува го мислено във въображението си, използвайки всичките си сетива, призова го при себе си. Усети как грубият му вълнен пуловер се търка о бузата й, вдъхна миризмата на коженото му яке, потръпна от силата на ръцете му, сплетени около нея. О, Стефан…

Миглите на Бони потрепнаха и дишането й се ускори, като на спящ човек, преследван от кошмарни сънища. Елена не отклоняваше нито за миг погледа си от пламъка, а когато след малко Бони наруши тишината, по гръбнака й пролази ледена тръпка.

Отначало бе само една тежка въздишка като стенание, като звук, издаден от човек, страдащ от силна болка. Тогава Бони отметна глава, дишането й се накъса и зачести, преди да изрече първите думи.

— Сам… — започна тя и замлъкна. Елена впи нокти в дланите си. — Сам… в мрака — продължи Бони, но гласът й беше измъчен и далечен.