Л. Смит - Борбата

— Ами… сребърните куршуми?

Стефан отново се изсмя.

— Това е за върколаците. От това, което съм слушал, те не понасят среброто под каквато и да е форма. Дървеният кол за пронизване в сърцето още се признава като доказан метод срещу такива като мен. Съществуват и други начини, които са повече или по-малко ефективни: изгаряне, обезглавяване, издраскване с нокти по слепоочията. Или най-добрият от всички…

— Стефан! — Тя се ужаси от самотната горчива усмивка, която се появи на лицето му. — А какво ще кажеш за превръщането в животни? — добави Елена. — Ти вече ми спомена веднъж, че при наличието на достатъчно Сила може да се постига. Може ли Деймън да се превръща, в което животно си пожелае? И ако може, как ще го разпознаем?

— Не може във всяко животно, което си поиска. Възможностите му са ограничени до едно животно или най-много две. Не мисля, че дори и с неговите Сили ще издържи на повече преобразявания.

— Значи трябва да продължим да се оглеждаме за гарван.

— Точно така. Може да успееш да се досетиш, че е наблизо, като се вгледаш в обикновените животни. Те често настръхват срещу нас и бягат, защото усещат, че сме ловци.

— Като например Яндзъ. Не спираше да лае по онзи гарван. Сякаш се досещаше, че в него има нещо лошо — припомни си Елена. — Ах, да, Стефан… — добави тя с променен тон, когато една нова мисъл я порази, — а какво ще кажеш за огледалата? Не помня някога да съм виждала отражението ти в огледало.

За миг той не отговори, но после отвърна:

— Съществува легенда, според която огледалата отразяват душата на човека, който се взира в тях. По тази причина примитивните хора се плашат от огледалата; боят се, че душите им ще бъдат уловени и откраднати. За съществата от моя вид се предполага, че нямат отражения… защото нямаме душа. — Той бавно се пресегна към огледалото за обратно виждане в колата и го нагласи така, че Елена да може да надникне в него. В посребреното стъкло тя видя очите му, мрачни и безкрайно тъжни.

Не й оставаше нищо друго, освен да го прегърне и тя го стори.

— Обичам те — прошепна. Това бе единствената утеха, която можеше да му дари. Това бе всичко, което имаха.

Той я прегърна и зарови лице в косите й.

— Ти си моето огледало — прошепна й.

Хубаво бе да усети как напрежението, сковало тялото му, постепенно започна да отстъпва пред топлината и уюта. Тя също се успокои, обзета от усещането за покой. Почувства се толкова добре, че забрави да го попита какво има предвид. Сети се чак когато стигнаха пред вратата на къщата й, където трябваше да се сбогуват.

— Аз съм твоето огледало? — попита го тя, загледана в него.

— Защото ти открадна душата ми — обясни й Стефан, сетне добави: — Затвори вратата и не отваряй на никого. — След което си тръгна.

— Елена, слава на небесата! — възкликна леля Джудит. Когато Елена я погледна, тя добави: — Бони се обади от сбирката ви. Каза, че най-неочаквано си си тръгнала, а когато не се прибра у дома, се разтревожих.

— Двамата със Стефан се поразходихме. — На Елена никак не й допадна изражението на лицето на леля й при тези думи. — Да не би да има някакъв проблем?

— Не, не. Но само… — Явно леля Джудит не знаеше как да довърши изречението. — Елена, само се чудех дали не е по-добре… известно време да не се срещаш толкова често със Стефан.

Елена застина.

— И ти ли?

— Това не означава, че вярвам на клюките — увери я леля Джудит. — Но за твое добро може да се окаже най-разумно да се дистанцираш малко от него…

— Да го зарежа? Да го изоставя, понеже хората разпространяват слухове за него? Да се пазя клеветите да не засегнат и мен? — Гневът й намери дългоочаквания си отдушник и думите заседнаха в гърлото й заради желанието да ги изговори всичките наведнъж. — Не, не мисля, че е по-добре, лельо Джудит. А ако така говореха и за Робърт, ти също нямаше да го зарежеш. Или може би щеше да го направиш?

— Елена, не е нужно да ми държиш такъв тон…

— И без това вече свърших! — извика тя и се втурна като обезумяла нагоре по стъпалата. Успя да удържи сълзите си да не рукнат, докато не се озова в стаята си, зад заключената врата. После се тръшна върху леглото и заплака горчиво.

Малко по-късно се надигна, за да се обади на Бони. Бони беше силно възбудена и още по-бъбрива от обичайното. Какво, за Бога, имала предвид Елена с въпроса си дали не се е случило нещо необичайно, след като двамата със Стефан си тръгнали? Необичайното нещо било тяхното внезапно тръгване! Не, онова ново момче Деймън не е казал нищо за Стефан, след като си тръгнали. Освен това Бони не го е видяла да си тръгва с някоя. Защо? Да не би Елена да го ревнува? Да, това вече може да мине за шега. Но, честно, той е страхотен, нали? Почти толкова готин, колкото Стефан, особено ако си падаш по мъже с черни очи и коси. Разбира се, ако харесваш по-светлите коси и лешниковите очи…