Леонард Карпентър - Конан Разбойника

— По дяволите!

— А за това как намираме богати гробници — продължи Исайаб, — съгласен съм, че би било глупаво да се търси напосоки. Но Отсгар има остър слух. — Той намигна на Конан и се ухили. — Държи странноприемница в Шем. Има много приятели, които скитат из пустинята, и от тях научава за всичко, което те са открили в нея. Има връзки и сред търговците и аристократите, така че получава най-добрата цена за скъпоценностите, които намираме. С негова помощ открих няколко добри находища. Напоследък обаче почти не се намират непокътнати гробници, освен старите езически светини, които не са под закрилата на нашата църква. Но ето че преди няколко дни Отсгар започна да стяга нова експедиция, още по-разточителна от предишните. Един стар иманяр, когото камиларите зуагири намерили полужив, преди да умре, им пошушнал, че видял някакви руини да се подават от пясъка, вероятно кралска гробница. Казал им, че видял каменен корниз във формата на демон и с муцуна на гущер. Слухът стигна до ушите на Отсгар и той плати, за да научи точното място. — Исайаб кисело огледа пустинята. — Но вече се чудя дали всичко това е било истина. А дори и да е имало гробница, пясъците може би отново са я погълнали.

Конан изсумтя.

— Твоите хора са все изпечени крадци.

— Да, така е. Това сме — Отсгар, аз, Фило от Кот и старият камилар Елохар. Останалите са неколцина юнаци от Абдарах. Този род приключения допадат на скитниците и побойниците от площадите на Шем.

— Ами жената? — Конан присви очи поради една внезапна атака на вятъра.

— А, Зафрити ли? — засмя се Исайаб. — Отсгар щеше да я остави вкъщи, ако й имаше доверие. Но самата тя пожела да дойде. Тя е вироглава стигийка, беше танцьорка в хана му. Не му е жена, нито му е много вярна любовница. — Исайаб го погледна многозначително.

Конан поклати глава в недоумение.

— И с такива хора смятате да разравяте гробници? Кой знае какви изненади ви чакат?

Исайаб махна с ръка.

— Конан, остави съмненията. Ние вече сме научили тънкостите — смигна му шемитът. — Ще видиш, че всяко нещо си има цаката.

Усилващият се вятър заглушаваше думите им и двамата се умълчаха. Конан поизостана и постепенно потъна в дрямка.

Сепна го викът на Исайаб.

— Да вървим на юг! — Шемитът бе обърнал камилата си и сочеше към пустинята. — Фило спря. Виж, маха ни! Ето и Отсгар препуска през дюните. Забелязали са нещо.

Събраха се под една висока дюна. Конан замижа, за да не се пълнят очите му с пясък. Видя тъмни очертания, които се издигаха от единия склон на възвишението. Беше ниска правоъгълна постройка от черен базалт — наричаха я мастаба 1. С базалтови стени открай време са запечатвали входовете на гробниците.

Ъгловатата каменна стена изглеждаше странно черна на фона на заоблените дюни. Макар и позаличени от времето, рисунките върху каменните блокове все още личаха. На трите видими края стърчаха като рога зловещи демонски глави с форма на гущер. Покривът представляваше ниска четиристенна пирамида, по средата на която опашките на гущерите се преплитаха и образуваха остър връх.

Веднага щом стигнаха до руините, бандитите подириха завет до полузаровената стена на мастабата. Камилите тъпчеха на място с проскубаните си крака, за да не се набива пясък в козината им. По заповед на Отсгар част от групата се разпредели на двата края на дюната, за да дадат знак, ако забележат конници.

— Намерихме мястото тъкмо навреме! — провикна се Исайаб и се наведе към Конан. — Пясъкът скоро ще скрие слънцето.

И наистина, облаци прах обагриха деня в болнавожълтеникав цвят. Над дюната се носеше пясъчна вихрушка. За щастие вятърът отвяваше пясъка от мастабата, а не я затрупваше пак.

— Завържете камилите! По-бързо! Струпайте багажа си на едно място, за да не го отвлече вятърът. — Отсгар крачеше между хората си и даваше заповеди сред воя на вятъра. Двама от групата опъваха кожена палатка, а останалите разучаваха гробницата.

Конан слезе от камилата и Исайаб му извика:

— Моли се вятърът да спре до довечера, защото така или иначе Отсгар ще ни държи тук дотогава, докато не оберем всичко.

— Входът! Намерих входа! — нададе вик един от младежите, който проверяваше полузаровената страна на мастабата. — Елате да видите!

Конан се присъедини към тълпата около момчето. Пътьом огледа една от крокодилските глави, полуразрушена от вятъра. Тя му се зъбеше злобно от ъгъла на покрива. Варваринът я подмина внимателно и се закатери по дюната.