Роберт Говард - Конан Воинът

Ужасен и паникьосан, Балтус Се надигна… и в същия миг една мускулеста ръка се показа от мрака, сключвайки се около гърлото му. Кануто лудо се залюля. Ножът на Балтус се озова в ръката му, макар той да не си спомняше да го е вадил от ботуша си. Заби го жестоко и сляпо. Усети, че острието потъва дълбоко и чу в ухото си зверски вик. На този вик отговориха хиляди ужасяващи викове. Бясна врява се вдигна от всички страни и хиляди ръце го сграбчиха. Връхлетяно от побеснелите тела, кануто се обърна настрани, но преди да падне под него, Балтус усети силен удар по главата си. Нощта избухна в ослепяващ пламък. После отстъпи пред абсолютния мрак.

Заслепен от множество огньове, Балтус бавно възстановяваше възприятията си. Премигна и разклати глава. Очите го заболяха от блясъка. Около него се разнасяха странни звуци, които ставаха все по-отчетливи. Той вдигна глава и се огледа слисано. Бе заобиколен от десетина мъже, скупчили се около червените езици на пламъците.

Изведнъж си спомни всичко. Беше завързан за един стълб на открито и заобиколен от жестоки и ужасни фигури. Зад тях гореше пръстен от огньове, подклаждани от голи мургави жени. Зад огньовете се виждаха колиби от кал и плетени пръчки, обрасли с храсти.

Зад колибите имаше ограда с широка порта. Цялото внимание на Балтус обаче беше съсредоточено върху възбудените мъже, които го наблюдаваха свирепо.

Бе заобиколен от ниски мъже с широки рамене, с хлътнали гърди и слаби крака. Бяха напълно голи, като се изключат малките превръзки от лъвска кожа. Издутите им мускули се очертаваха ясно под светлината на огньовете. Мургавите им лица бяха неподвижни, но присвитите им очи присветваха кръвожадно. Сплъстените им гриви бяха привързани с медни лентички. В ръцете си държаха мечове и брадви. Крайниците на някои бяха превързани с груби парцали, а от тъмните им кожи се носеше миризма на съсирена кръв. Очевидно скоро е имало смъртоносна битка.

Потресен, Балтус погледна настрани от похитителите си и едва потисна ужасения си вик: няколко фута по-нататък се издигаше ниска, ужасяваща пирамида тя бе построена от кървави човешки глави. Мъртвите им очи гледаха изцъклени към черното небе. Вцепенен, той разпозна лицата, обърнати към него: бяха на мъжете, последвали Конан в гората. Не можа да види дали главата на кимериеца е сред тях. Обзе го адско гадене. Зад главите лежаха телата на половин дузина пикти. Усети в душата си жестоко ликуване. Горските бегачи не бяха си отишли напразно.

Обърна глава, за да не гледа отвратителния спектакъл. Забеляза, че до него има още един стълб, боядисан в черно, същия като неговия. На него бе увиснал завързан мъж, само по кожени бричове. Балтус позна в него един от горяните на Конан. От устата му капеше кръв, от една рана на хълбока му също се стичаше кръв. Човекът повдигна глава, облиза устните си и промърмори:

— Значи и теб са те хванали!

— Промъкнаха се във водата и прерязаха гърлото на другаря ми — изпъшка Балтус. — Изобщо не ги чухме. Митра, как жива твар може да се движи толкова безшумно?

— Те са дяволи — промърмори пленникът. — Сигурно са ни наблюдавали още от течението. Попаднахме в капан. Преди да се усетим, отвсякъде полетяха стрели, които убиха повечето от нас. Трима-четирима се шмугнаха в храстите и започнаха ръкопашен бой. Но другите бяха много. Конан сигурно е успял да се измъкне, не съм виждал главата му. За мен и за теб обаче щеше да е по-добре, ако ни бяха убили на място. Не мога да обвинявам Конан. Обикновено сме стигали до селото, без да ни усетят. Но сега сигурно сме се натъкнали на голяма група, идваща по реката откъм юг. Готви се някаква дяволска работа. Тук има твърде много пикти. Има воини от западните племена, от горното и от долното течение на реката.

Балтус се озърна наоколо. Колкото и малко да знаеше за пиктите, забеляза, че броят на мъжете е много по-голям, отколкото можеха да се съберат в селото. Нямаше достатъчно колиби, които да ги подслонят всичките. После забеляза, че и варварските племенни тотеми по лицата и по гърдите им са различни.

— Дяволска работа — промърмори горският бегач. — Може да са се събрали тук, за да видят Зогар Саг какви магии ще прави с труповете ни. Е, какво пък, не съм очаквал да умра в постелята си. Но ми се ще да бяхме загинали с останалите.

Вълчият вой на пиктите се усили и стана по-екзалтиран, а редиците им се раздвижиха нетърпеливо. Навярно пристигаше някой главатар. Балтус завъртя глава и видя, че коловете са забити пред дълга сграда, по-голяма от другите, украсена с човешки черепи, увиснали по стрехите. Пред вратата на тази сграда сега танцуваше фантастична фигура.