Роберт Говард - Конан Воинът

Конан се изправи, изтупа треските от огромното си рамо и премигна, за да очисти очите си от кръвта и праха.

Намираше се в голямата тронна зала. Освен него в стаята имаше още петнадесет души. Най-напред забеляза Валерия. Странен черен олтар бе поставен пред тронната платформа. Подредени около него, седем черни свещи в златни свещници изпускаха мътни спирали гъст зелен дим, ароматизираш с натрапчиви миризми. Спиралите се съединяваха под тавана и образуваха димен свод над олтара. Върху този олтар бе положена Валерия. Бе съвсем гола, а бялата й плът блестеше в поразителен контраст с черния като абанос камък. Не беше вързана. Лежеше, изпъната в цял ръст, ръцете й бяха протегнати над главата и опънати до краен предел. В единия край на олтара бе коленичил мъж, който здраво стискаше китките й. Млада жена бе коленичила в другия край на олтара и държеше глезените й. Между тези двамата пленницата не можеше нито да се изправи, нито дори да помръдне.

Изпаднали в транс, единадесет мъже и жени от Текухултли бяха коленичили в полукръг и наблюдаваха сцената с възбудени, похотливи очи.

Върху трона от слонова кост се излежаваше Тасела. От бронзови купи с тамян над главата й се извиваха спирали; кълбата дим се къдреха над голите й крака като ласкави пръсти. Тя обаче не можеше да стои спокойно. Извиваше се и се надигаше с чувствено желание сякаш контрастът между гладката слонова кост и мазната й плът й доставяше удоволствие.

Счупването на вратата от удара на вкопчените едно в друго тела с нищо не промени сцената. Коленичилите мъже и жени само повдигнаха очи с безразличие към трупа на своя принц и към мъжа, който се изправи изпод натрошената врата, после отново впериха жаден поглед в гърчещата се бяла фигура върху олтара. Тасела погледна високомерно кимериеца и пак се отпусна върху трона си с подигравателен кикот.

— Кучка! — На Конан му причерня пред очите. Ръцете му се свиха в юмруци, превърнаха се в железни чукове, докато я гледаше. Още при първата му стъпка обаче нещо изтрака шумно и хладна стомана се заби жестоко в крака му. Той залитна и едва не падна, спрян в стремителния си бяг. Челюстите на железен капан бяха забили дълбоко зъбите си около крака му и не се отпускаха. Само силните мускули на прасеца му спасиха костта от счупване. Проклетото нещо коварно бе изскочило от тлеещия под. Сега чак Конан видя прорезите в пода, които бяха отлично замаскирани.

— Глупак! — присмя му се Тасела. — Да не мислиш, че не съм се подсигурила за евентуалното ти завръщане? Край всяка врата в тази стая са заложени такива капани. Сега стой там и гледай как ще реша съдбата на красивата ти приятелка! После ще се занимавам с тебе!

Конан инстинктивно се наведе към колана си, но ножницата висеше празна. Мечът му се търкаляше някъде по стълбата зад него. Кинжалът му пък бе останал в гората, в челюстите на дракона. Стоманените зъби, забити в крака му, пареха като живи въглени, но болката не беше толкова силна, колкото яростта, изпълнила душата му. Беше нелепо хванат в капан, като вълк! Ако имаше меч, щеше да си отсече крака, да пропълзи по пода и да убие Тасела. Очите на Валерия се завъртяха към него с мълчалива молба. Вълни на лудост разтърсиха мозъка му заради собствената му безпомощност.

Конан коленичи на свободния си крак и се опита да забие пръсти между челюстите на капана, да ги разтвори с нечовешката си сила. Изпод ноктите му потече кръв, но челюстите се затвориха още по-близо една до друга, в кръг, чиито сегменти се свиваха още и още… докато не остана място между наранената му плът и зъбатото желязо. Голото тяло на Валерия обаче добавяше масло в огъня на яростта му.

Тасела не му обръщаше внимание. Стана лениво от трона си, огледа предметите си и попита:

— Къде са Ксамек, Зланат и Тачик?

— Не се завърнаха от катакомбите, принцесо — отговори един мъж. — И те като нас носеха труповете на мъртвите към гробниците, но не се върнаха. Може би ги е хванал призракът на Толкемек?

— Спри, глупако! — грубо заповяда тя. — Призракът е мит.

После слезе от платформата, играейки си с тънка позлатена кама. Очите й горяха с адски пламъци. Спря до олтара и проговори в напрегнатата тишина:

— Твоят живот ще ме подмлади, бледолика жено! Ще легна върху гърдите ти и ще залепя устни о твоите. И бавно… да-а, бавно!… ще забия това острие в сърцето ти, тъй че твоят живот ще отлети от стегнатото ти тяло и ще влезе в моето. Ще разцъфна отново — с младостта и безсмъртието!