Энн Маккефри: Белият дракон

— И освен това, Джаксъм, ти имаш двойна отговорност — за Рут и за твоя холд.

— Разбира се Предводителю, …знам, Предводителю…

Н’тон се разсмя и удари Джаксъм по коляното.

— Да, мой млади владетелю, страхувам се че отговорността е нещо което не тече от ушите!

Ф’лар погледна към Предводителя на Форт Уейр, удивен от неговия лекомислен тон…

Джаксъм замря. Нима и на Предводителите може да се случи да изръсят някоя глупост без да се замислят? Литол непрекъснато му внушаваше да мисли винаги преди да си отвори устата…

— Аз сам ще наблюдавам за обучението му, — продължи Н’тон. — А колкото до чувството на отговорност, можем да не се безпокоим. То е здраво вкоренено в него…Така че с твое позволение, ще го науча да лети в Помежду, когато стане готов. И смятам — той кимна към владетелите на холдовете, които спореха за нещо с Лесса, — колкото по-малко говорим за тези полети, толкова ще е по-добре…

Н’тон и Ф’лар се спогледаха и Джаксъм усети някакво напрежение във въздуха. Но изведнъж от скалите протръби, първо Мнемент, а после и Рамот.

— Те са съгласни с мен, — тихо каза Н’тон.

Ф’лар поклати глава и отметна перчема си от челото.

— Ф’лар, все пак Джаксъм напълно си заслужи да бъде наричан ездач, — присъедини се към Н’тон, Ф’нор. — А щом е така, то решението трябва да вземе Уейрът, а не владетелите. А и Рут е бенденски дракон!

— Именно, цялата работа е в отговорността, — каза Ф’лар гледайки намръщено двамата ездачи. След това вдигна поглед към Джаксъм.

Момчето не разбираше нищо от това, за което говореха, ясно беше само, че сега се решаваше съдбата му — на него и на Рут.

— Добре де, — предаде се най-накрая Бенденският Предводител. — Добре, нека се учи да лети Помежду. Ако му забраним, тогава със сигурност ще пробва сам… Нали, Джаксъм? Или в теб не тече Руатска кръв?

— Д-да, Предводителю?. — Джаксъм не смееше да повярва на късмета си.

— Не мисля, че ще се опита сам, — подсмихна се Н’тон. — Според мен, Литол малко се е попрестарал с някои неща…

— Обясни, — кратко каза Ф’лар, но Ф’нор предупредително вдигна ръка.

— Тихо… Литол идва насам.

Лордът Настойник вежливо се поклони на всички и се обърна към Джаксъм:

— Ще ви бъде ли удобно, лорд Джаксъм, да отведете своя приятел в Уейра и да се присъедините към нас в залата?

Скулата му потръпна в тик. Бързо се обърна, и закрачи обратно.

„Ако искаше да ми каже нещо, той щеше да го каже сега“, — помисли си тъжно Джаксъм.

Н’тон отново го шляпна по коляното и му намигна:

— Ти си славно момче, Джаксъм. И ездач!

После забърза след Ф’лар и Ф’нор.

— Слушай, Литол, няма ли начин по случай днешното знаменателно събитие на масата да се появи бенденско вино? — долетя през двора гласът на Главния менестрел. А Лесса, смеейки се го попита:

— Кой ще посмее да ти предложи нещо друго, Робинтън?

Един след друг гостите се изкачваха по стълбите и изчезваха зад вратата. Огнените гущери, пронизително пищяха пикираха и се стрелкаха навътре и навън от холда, като едва не закачаха с крилата си Робинтън.

Тази гледка развесели Джаксъм, който вече беше тръгнал с Рут към тяхното общо жилище. Вдигна поглед нагоре и забеляза, че зяпачите по прозорците също са напуснали местата си. Той от все сърце се надяваше, че Дорс и компанията му са наблюдавали полета и това, че говореше като с равни с тримата най-велики ездачи на Перн. Да, сега Дорс ще си прехапе езика, съвсем скоро Джаксъм и Рут щяха да се учат да летят Помежду. Нещо, което на млечния му брат не би се и присънило!… А честно казано доскоро и на самия него не би могло. Не, наистина, ако не беше Н’тон…Сега Дорс не само ще си прехапе езика, а направо ще си го погълне!…

Рут самодоволно заръмжа в отговор на мислите му. В дворчето пред стария хамбар, драконът спря и наведе рамото си към земята, помагайки на момчето да слезе.

— Сега можем да летим, — каза Джаксъм. — Сега винаги можем да отлетим далече от тук. А след като се научим да минаваме в Помежду, ще пътешестваме из целия Перн. Където си поискаме. Ти се справи чудесно Рут! Чудесно! Моля те, не се сърди че толкова несръчно се ударих в гребена ти. Зная, че още не съм добър ездач. Но ще се науча! Ще видиш!

Рут го последва в Уейра: очите му преливаха в ярко синьо показвайки доволството му.

Там Джаксъм измете праха и парчетата кожа останали по камъните от нощта.

— Ти летя страхотно, Рут, — повтаряше без да спре той. — Те казаха, че ти може да се завъртиш около края на крилото си!…