Энн Маккефри - Белият дракон

— Да не би Дорс пак да се е заяждал с него? — Литол замислено хвана с пръсти долната си устна.

— Като че ли не знаеш за какво говоря. — В гласа на Н’тон прозвуча облекчение.

— Знам! Затова и настоях пред Ф’лар да му бъде разрешено да лети. Сега ще може да посещава другите холдове и да се среща с връстниците си.

— Нима тук нямаш подопечни синове на други владетели? — възкликна Леса и отново огледа залата, надявайки се да забележи поне един двама младежи.

— Тъкмо се канех да изпратя Джаксъм при съседите за половин Оборот. — каза Литол. — Но точно тогава стана Впечатването… — и той махна с ръка, окончателно отхвърляйки провалилия се план.

— Никога няма да одобря изпращането на Джаксъм като подопечен в друг холд. — отново се намръщи Лесса. — Той е последен от Руатския род…

— На мен също не ми се нрави. — каза Литол — но е прието да се разменят възпитаници…

— Това не е задължително. — Лорд Грока потупа Литол по рамото. — Аз например никога не съм пращал най-малкия си син, който между другото е връстник на Джаксъм. Не, Литол наистина, като виждам колко си направил за Руат, като си спомня какъв беше, когато стана Лорд Настойник и в какво го превърна… — Ето какво ще ти кажа — Джаксъм и при теб ще се научи на всичко, от което се нуждае един владетел. Друг е въпросът, дали ще остане нещо от тези владения, когато дойде времето да приеме управлението им…

— Ето за това бих искал да поговорим, — каза Санджел, търсейки с поглед поддръжка от Лорд Грока. — Какво според вас трябва да правим ние лордовете?

— Да правите?… — попита Ф’лар с недоумение.

— … с младшите синове, за които няма място в Южен Бол, Форт, Иста и Иген, — подхвана Робинтън. — Семействата на тези владетели са многобройни, а синовете им хранят големи надежди.

— Южният континент, Ф’лар, — каза Грока. — Кога ще се заемем с него? Може би на Торик, заселил се край Южният Уейр, няма да му бъдат излишни двама-трима здрави трудолюбиви и честолюбиви младежи?

— На Южният континент живеят Древните, — каза Лесса. — Ако си спомняш, те се изселиха там, защото земята на Южния се защитава от личинките и немарливостта на ездачите не е фатална.

— Не съм забравил за Древните, Стопанке — повдигна вежди лорд Грока. — Даже според мен там им е мястото. Правят каквото си искат и не закачат честните хора…

Робинтън забеляза отсъствието на язвителност в гласа на лорда, макар холд Форт се беше напатил от безотговорността на Т’тон, водач на Уейр Форт.

— Имам предвид, — продължи Грока, — че Южният континент е много голям и е плътно заселен с личинки. Нишките не могат да навредят на никого.

— А ти бил ли си извън холда по време на Нишковалеж? — попита Ф’лар.

— Аз ли? Не! Все още не съм се смахнал! Но да ги видиш само тези хлапета, които се бият при всеки повод…Разбира се, бият се само с юмруци. Лично аз следя да не бъде използвано оръжие. Но шумът който вдигат може да изгони всеки Помежду, макар че на открито място по време на Валеж…тоест разбирам накъде клониш. — навъсено добави Грока и пръстите му заиграха по широкия колан. — Ще има немалко трудности. А без холд… какво да говорим. Но нима Торик няма намерение да разшири владенията си. Даа, младежите са проблем върху който сериозно трябва да се помисли! И това не е само в моя холд, нали Санджел?…

Ф’лар се забави с отговора, и Робинтън веднага се намеси:

— Ще се осмеля да предложа… — Съдейки по това колко облекчено му кимна Ф’лар, намесата му само го зарадва. — Преди половин Оборот, на Бенелек, петият син на Лорд Грока, му дойде идеята за това, как да усъвършенства едно устройство за събиране на реколтата. Майсторът ковач във Форт, съобщи на Фандарел, и той се заинтересува. Младият Бенелек отиде в Телгар да се учи, като взе със себе си още един младеж от холда Високите Хълмове. Накратко казано, в Главната Работилница на ковачите вече има осем сина на Владетели, които проявяват интерес към ковашката работа…

— И какво предлагаш, Водачо на Менестрелите?

— Като правило безобразничат и шумят, тези, които няма какво да правят — каза Робинтън. — Защо да не съберем от холдовете всички деца, и да ги накараме да започнат да си разменят идеи, а не обиди и предизвикателства?

— На тях им трябва земя, а не идеи — промърмори Грока. — Така че, какво ще решим за Южния?…

— Това също е изход, който трябва да се обмисли — каза Робинтън с цялата небрежност, която можеше да позволи мрачната настойчивост на Лорда. — Още повече, че Древните не са безсмъртни.