Энн Маккефри: Белият дракон

Робинтън дегустира виното без да бърза, по всички правила. Той знаеше какво се очаква от него. В стаята беше достатъчно светло и той дълго изучаваше виното въртейки чашата в един от слънчевите лъчи. Вдъхна аромата му, леко отпи и леко примлясна преди да заяви с оттенък на високомерие:

— М-м-м… да, разбира се. Това не може да се сбърка с с нищо друго.

— Е?. — попита лорд Грока. Той се поклащаше от пети на пръсти с видимо нетърпение. Дебелите му пръсти размятаха крайчеца на колана му.

— С виното, добри ми мой владетелю, никога не трябва да се бърза…

Санджел недоверчиво се поусмихна:

— Ако не знаеш, просто си кажи.

— Не, защо. Това единадесет годишно Бенденско вино. Нали, Литол?

Лордът Управител замълча. Робинтън беше учуден от изражението на лицето му. Нима Литол беше толкова разстроен от това, че малкият дракон успя да издигне Джаксъм във въздуха?… Не, в този случай скулата му щеше да потрепва…

— Зная, че съм прав, — бавно, разтегляйки думите каза Робинтън и посочи Литол с пръст. — Единадесет Оборота, при това втора реколта — виното прекрасно е запазило аромата на гроздето. Ще добавя още, че ти навярно си го измъкнал от Лорд Рейд под предлог руатския произход на Лесса… — И промени гласа си, имитирайки ниския баритон на Литол: — „Когато Стопанката на целият Перн посети своят предишен холд, аз съм длъжен да и поднеса бенденско!“ Е, Литол, какво ще кажеш — не съм ли прав?

— Всичко стана точно така, — съгласи се Литол, и на Главният Менестрел му се стори че в гласа му има лека насмешка. — Относно вината ти никога бъркаш.

— Чувствам се безкрайно облекчен! — каза Ф’лар и сложи ръка върху рамото на менестрела. — Ако, си беше развалил репутацията, не бих го преживял…

— Бенденското вино е точно това което ни трябва за днешните тостове. И така, аз пия за Джаксъм, младия владетел на Руат и смелия ездач на Рут! — Робинтън знаеше, че думите му щяха да направят същото, което би направил гладен дракон сред стадо уеррове. Но независимо от това, дали лордовете искаха или не, Джаксъм си оставаше наследствен владетел на Руат и заедно с това — ездач.

Санджел се покашля, но все пак вдигна бокала си. Лесса гледаше сърдито, според нея, тостът съвсем не беше на място. Санджел отново се прокашля и се впусна в атака — точно на което разчиташе Робинтън.

— Все пак, — каза владетелят на Южен Бол. — Трябва да се обсъди доколко той е ездач. Когато се излюпи този — Санджел махна с ръка в посока към хамбара, — ми беше дадено да разбера, че дракончето, няма да живее дълго. И точно поради тази причина аз не възразявах!

— Не сме имали за цел да те въвеждаме в заблуждение владетелю Санджел, — започна Леса запалено, но Ф’лар пое инициативата.

— Няма никакви трудности, Санджел, — каза дипломатично той. — Уейровете имат достатъчно големи бойни дракони. Не е задължително Рут да се бие с Нишките.

— А ние, — войнствено издаде челюстта си Лордът — имаме предостатъчно способни и от добри родове младежи, които достойно могат да поемат управлението на този холд!

„Браво на Санджел, — помисли си Робинтън. — Гледа в корените…“

— Може да са от добри родове, но не са с Руатска кръв! — каза Лесса. Сивите и очи мятаха мълнии. Когато станах Стопанка на Уейра, аз се отказах от правата си в полза на единственото дете от мъжки пол в чиито вени тече Руатска кръв, а това беше Джаксъм. И докато съм жива, няма да допусна съдбата на Руат да се решава в кървави двубои между младшите синове на лордовете от целия континент. Джаксъм ще остане владетел на Руат! Той никога няма да е боен ездач!

— Аз… исках само окончателно да поставим всичко по местата си. — промърмори Санджел, избягвайки ледения поглед на Лесса. — Но все, пак полетите с драконите, дори и ограничени са доста опасни. Всички знаят за гибелта на младия ездач от Високите Хълмове…

— Джаксъм ще бъде наблюдаван непрекъснато, — твърдо обеща Ф’лар, и хвърли предупредителен поглед към Н’тон. — Той никога няма да се бие с Нишките.

— Джаксъм си е предпазлив, — намеси се в разговора Литол. — И много добре осъзнава какви са му отговорностите.

Робинтън забеляза, как Н’тон се намръщи. Ф’лар също забеляза това и попита:

— Според теб Н’тон, той е прекалено предпазлив?

— Така ми се струва, — тактично отговори той, и смутено кимна към Литол — Или по-точно, прекалено затворен и сдържан. Извинявай Литол, не искам да те упреквам, но днес забелязах, че момчето се чувства прекалено самотно. И струва ми се, че това е заради дракона. Другите момчета от холда никога не са имали възможността да извършат впечатване дори и на огнен гущер. Те просто не го разбират…