Энн Маккефри: Белият дракон

— Е, разбира се…Но все пак Рут, най-вече се радвам заради теб!

Рут направи вираж, и Джаксъм се приведе, затаил дъх, борейки се с центробежната сила. Безкрайно много пъти беше летял на дракони, но винаги като пътник и винаги между двама възрастни ездачи. Сегашният полет му даде удивителни усещания. Възторг, леко примесен със страх…

„Рамот те съветва по-здраво да се държиш с краката“. — предаде Рут. — „Все едно си на ездитно животно“.

— Страх ме беше да не ти притискам прекалено много гърлото, — отвърна Джаксъм. Притисна по-плътно краката си към топлата шия на приятеля си и веднага се почуства по-уверен.

„Така е по добре! Не се притеснявай, не можеш да ми навредиш. Ти си моят ездач! А Рамот казва, че вече трябва да кацаме…“ — добави Рут недоволно.

— Да кацаме? — учуди се Джаксъм. — Но ние току-що излетяхме!

„Рамот казва, че не иска да се преуморявам. Но всеки ден ще можем да летим все по-надалече. А това ми харесва!“

Рут отново направи заход и започна да се спуска. Хората долу по пътя се спираха да ги погледат и приветствено махаха с ръце. На Джаксъм даже му се струваше, че чува виковете им, но насрещният вятър шумеше в ушите му и не можеше да разбере дали наистина е така.

Хората на двора проследиха с поглед планиращия дракон. От всички прозорци на холда стърчаха любопитни наблюдатели.

— Нека сега някой каже, че Рут не е истински дракон! — Джаксъм съжаляваше единствено за това, че първият им полет се оказа прекалено кратък. Всеки ден все по далече? Е, в такъв случай, нито мъгла, нито пожар, нито падането на Нишки ще го накарат да спре с ежедневните полети — все по далече от Руат! Внезапно Рут размаха криле, гасейки скоростта и той си удари гърдите в гребена на шията му.

„Прости ми, — каза Рут виновно след като се приземи на същото място от където бяха излетели. — Струва ми се, че трябва да се науча още на някои неща…“

Все още ошашавен от преживяното, Джаксъм остана още малко върху гърба на дракона, разтривайки ударените си гърди и утешавайки Рут. Ф’лар, Ф’нор и Н’тон се приближиха с доволни физиономии. Но защо ли Майстор Робинтън имаше такава замислена физиономия? И защо така се беше намусил лорд Сенджел?…

„Ездачите се убедиха, че можем да летим, — каза Рут. — Останалото няма значение!“

Джаксъм внимателно се вгледа в лицето на настойника си: както винаги то беше уморено-безпристрастно и радостта напираща в момчето секна. Как се надяваше поне днес да заслужи одобрителен поглед от Литол, една единствена добра дума.

— „Той никога няма да забрави Ларт“, — много тихо и меко напомни Рут.

— Е, Джаксъм? Нали ти казах! — потупа го по рамото Н’тон. — Казах ти, че всичко ще мине както трябва!

— Наистина беше превъзходен полет, — каза Ф’лар, внимателно оглеждайки Рут за признаци на преумора. — Той те издигна леко, както и предполагахме.

— Малкият е способен да се завърти във въздуха около края на крилото си! — добави Ф’нор. — Но не забравяй за ремъците, докато не свикнете един с друг, както трябва! — И стисна ръката на Джаксъм, обхващайки с пръсти предлакътя: ръкостискане, с което ездачите удостояваха само равни на себе си. Сърцето на момчето замря от възторг

— Ето, че сбърка владетелю Санджел, — разнесе се над двора гласът на Лесса. — Ние никога не сме се съмнявали, че белият дракон ще полети. Просто отлагахме неговият пръв полет, докато порасне.

Ф’нор намигна на Джаксъм, Н’тон сбърчи вежди, а Ф’лар вдигна очи към небето, приканвайки всички към търпение. Това окончателно убеди Джаксъм, че тримата на велики ездачи на Перн го смятат за един от тях.

— Е, момче, сега вече си ездач, — каза Н’тон.

— Точно така, — кимна Ф’лар и веднага строго се намръщи. — Само не си мисли, че още от утре ще можеш да пътешестваш по целия Перн. И не се опитвай да влезеш Помежду! Времето за това още не е дошло. Надявам се, че го разбираш? Отлично! Всеки ден ще тренираш Рут…Имаш ли в себе си разписанието на занятията, Н’тон?

Той подаде табличката, и Ф’лар я предаде на Джаксъм.

— Мускулите на крилете трябва да се развиват бавно и внимателно. Това е най-важното. Може да ти се случи някой път да ти потрябва бързина и повратливост, а лошо тренираните мускули ще откажат. Чул ли си за трагедията на Платото?

— Да, Предводителю, — отвърна Джаксъм. — Финдер ми е разказвал. — Той предпочете да замълчи за това как Дорс и приятелите му, откакто чух за това нещастие, не му даваха и крачка да направи без да му напомнят за неопитния ездач, разбил се на планинския склон: беше поискал прекалено много от своя дракон, също толкова млад и неопитен…