Энн Маккефри: Белият дракон

— Много рядко — отвърна със смутено той — Сега трябва да се грижа за Рут… и изобщо…

— Вярно, — кимна Н’тон. — времето никога не стига за всичко. — Предводителят на Уейра искаше да каже още нещо, но размисли.

Крачейки мълчаливо напред, Джаксъм се опита да си спомни, дали случайно самият той не се е изпуснал с нещо. Но не му се наложи дълго да си блъска главата: изведнъж се появи Трис — кафявият огнен гущер на на Н’тон, кацна върху рамото на Предводителя и възбудено записука.

— Случило ли се е нещо? — попита Джаксъм.

— Просто е прекалено развълнуван, — разсмя се Н’тон и, нежно подсвирквайки, започна да гали Трис по шията. Най-накрая кафявият изписка нещо към Рут и вече успокоен, прибра крилете си на гърба.

„Той ме харесва“ — съобщи Рут.

— Всички огнени гущери те харесват — отвърна Джаксъм.

— И аз забелязах, — каза Н’тон. — Обърна ли внимание, как му помагаха да се къпе в езерото?

— Интересно ми е защо?… — Джаксъм отдавна се канеше да попита Н’тон за това, но му се струваше, че не трябва да отнема от времето на Предводителя на Уейра с глупави въпроси. Но днес беше по-особен ден

Н’тон се обърна към гущера си… Трис просъска нещо и започна да чисти предната си лапа.

— Казва че, обича Рут, — усмихвайки се обясни ездачът. — Повече от него не може да се измъкне. Мога да предположа — всичко се свежда до това, че Рут е по-малък от другите дракони: могат да го разгледат целия, без да се отдалечават от него на няколко дължини…

— Може би, — на Джаксъм това обяснение някак си не му хареса особено. — Във всеки случай, огнените гущери от цялата област идват при него на гости. Малко са шумни, но в крайна сметка с тях не скучае. Все пак ми се налага да го оставям сам от време на време…

Те излязоха на пътя и продължиха по прохода, който водеше в главния двор.

— Хайде, Джаксъм! Обличай се по-бързо. Ф’лар и Леса всеки момент ще са тук, — каза Н’тон, запътвайки се през разтворените порти към масивната метална врата на холда. — Да знаеш, дали вашият менестрел Финдер е тук?

— Трябва да е тук.

Момчето и дракона се разделиха с Предводителя и завиха към кухнята и старите хамбари. Внезапно Джаксъм отново беше овладян от съмнения относно днешното изпитание. Утешаваше го единствено мисълта, че Н’тон надали би го обнадеждил да лети с Рут без да е уверен, че Предводителите на Бенден ще дадат своето съгласие.

Да лети с Рут!… Щеше да бъде прекрасно!… Да не говорим, че всички щяха да разберат веднъж завинаги, че Рут е истински дракон! А не някакъв си прекалено пораснал гущер, както непрекъснато повтаряше Дорс. И вече спокойно можеше да отлита далеч от него. Днес, докато къпеха Рут, млечният му брат не смееше да му се подиграва — за пръв път от няколко Оборота.

До появата на Рут, Джаксъм неведнъж се криеше от Дорс във вътрешните тунели на Руат — брат му не обичаше тъмните коридори.

Обаче, да се отърве от вниманието на Дорс, заедно с дракона стана доста по-трудно. Понякога Джаксъм съжаляваше, че с Дорс го свързва толкова много. Но нямаше какво да се направи — младият владетел на Руат дължеше на своя млечен брат живота си. Ако два дни преди преждевременното появяване на Джаксъм, Дилана не бе родила Дорс, той не би преживял и няколко часа. Затова сега непрекъснато слушаше от Литол и от руатския менестрел, колко много е задължен на Дорс. Според техните думи, той трябваше да дели всичко с момчето, което някога му беше отстъпило половината от майчиното си мляко. Честно казано, Джаксъм не намираше, че Дорс много е пострадал от това — той беше с цяла педя по-висок и поне два пъти по дебел. И без угризения на съвестта се ползваше от привилегиите си.

Джаксъм махна с ръка на готвачите, приготвящи празничния обяд. С този обяд, надяваше се Джаксъм, щеше да бъде отбелязан неговият пръв полет с Рут. Недалече от кухнята имаше стар хамбар, преустроен като уейр за белия дракон и като жилище за неговия приятел. Колкото и малък да беше Рут, преди половин Оборот стана ясно, че обикновените жилищни помещения на владетеля в самия холд ще му бъдат тесни. Тогава Литол реши, че от каменния хамбар ще стане чудесен уейр за дракончето, а още и спалня с работна стая за Джаксъм. Фандарел, Водачът на Гилдията на ковачите, сам направи новите врати такива, че да ги отваря и току що излюпил се дракон.

Рут пъхна главата си през вратата

„Не са почистили. — съобщи той на приятеля си. — По-добре да постоя вън на слънце…“

— Всички с прекалено заети, — каза Джаксъм. — все пак днес пристига Лесса! — И се засмя, като си спомни ужаса върху лицето на Дилана, когато Литол и съобщи, че на гости в холда ще пристигне самата Стопанка на Уейр Бенден. За дойката на Джаксъм, Лесса си оставаше единствената с чиста руатска кръв, оцеляла след вероломното нападение на Факс срещу холда, преди повече от двадесет Оборота.