Энн Маккефри: Белият дракон

Създадена бе нова социално-икономическа система, която гарантираше стабилно и спокойно развитие, дори и под постоянната заплаха на Нишките. Всеки от шестте Уейра — това бяха местата, обикновено в недостъпни планински райони, където живееха драконите и техните ездачи — имаше географски сектор от Северния континент, който да пази при евентуална атака на Нишки. Селищата на останалите колонисти — наречени Холдове, бяха навсякъде, където имаше естествени скални образувания. Някои от тях бяха на стратегически места от които можеше да се контролират и координират атаките срещу Нишките. Ръководството им беше твърде умело и това намали загубите. Хората със специални умения в металургията, животновъдството, отглеждането на житни култури, риболова и т.н. се формираха в Гилдии във всеки по-голям Холд. Всяка Гилдия си избра Водач — най-уважавания и най-способен човек, който да се грижи за запазването на занаята и за разпределянето на продукцията. Естествено, съществуването на толкова Гилдии не можеше да мине без разногласия. За съжаление това си пролича след спирането на атаките на Нишките. Червената Звезда вече беше преминала на по-далечна орбита и спорите и не можеха да достигнат Перн. Това беше период на мир и на заселване на планетата. Хората започнаха да строят поселища и извън защитените от скали места, без да се замислят, какво ще стане, когато Нишките се завърнат. И никой не обръщаше внимание че драконите ставаха все по-малко и един единствен Уейр остана да пази Перн. За пет поколения, драконовите ездачи изпаднаха в немилост. Дори легендите за техните героични подвизи за борбата им срещу Нишките, изпаднаха в забвение.

— Предполагам, че вече е достатъчно чист! — Джаксъм за последно прокара намазания с масло парцал по врата и гърба на Рут. — Как мислиш, Н’тон? Н’тон се ухили и махна с ръка към затревения насип до езерото. Рут блещукаше мокър на утринното слънце и стоеше точно по средата на калната локва, образувала се след къпането му с пясъчен сапун.

— Никога не съм го виждал толкова чист! — отбеляза Предводителят на Уейр Форт — Но ако не го махнеш от там, цялото това сапунисване ще е било напразно.

— Чу какво каза Н’тон, Рут! — Джаксъм побърза да изпълни съвета. — Излез от тази локва и си не си влачи опашката, поне докато не стъпиш на тревата.

С ъгълчето на очите си, Джаксъм мярна Дорс и приятелчетата му, които се измъкваха тихичко настрани — да не би на Н’тон да му хрумне, да им възложи още някаква работа. Дорс и останалите не можеха да откажат на драконовия ездач, когато ги помолеше за услуга. Джаксъм изпита удовлетворение докато ги гледаше, как се потяха около „големия гущер“ без да могат да му се подиграват. Но, ако днес Предводителите на Уейр Бенден, сметнат Рут за достатъчно силен за полети — Джаксъм можеше завинаги да се отърве от подигравките на „млечния“ си брат и неговите приятели.

— Забелязал ли си, че Рут не е съвсем бял. — Н’тон се усмихна и подръпна краищата на кожената си куртка.

— А?… — Джаксъм недоверчиво погледна дракона си.

— Вгледай се внимателно, — посъветва го Н’тон. — Кожата му прелива от леко кафяво до златно, а ето на хълбоците в зелено и синьо.

— Прав си! — Джаксъм премигна с учудване, изведнъж разбрал за своя приятел нещо съвсем ново. — Цветовете започнаха да се забелязват, защото за пръв път от толкова време е абсолютно чист, а и слънцето е доста ярко!

— И съвсем не е безцветен, — продължи Н’тон. — По скоро обратното: Съчетава в себе си всички драконови отенъци… — Ездачът потупа с длан гърба на Рут, и го огледа изпитателно. — И има прекрасно телосложение!

Джаксъм усети как в него се надига вълна от задоволство и гордо разкърши рамене.

— Нито дебел, нито слаб? — Н’тон добродушно побутна Джаксъм с лакът. Момчето смяташе, че обилното ядене ще помогне на малкия дракон да порасне, но времето показа, че тази му надежда няма да се сбъдне.

— Как мислиш, Н’тон, — попита Джаксъм, — Дали Рут е достатъчно силен, за да се издигне заедно с мен във въздуха?

— Ами чакай да видим, — замисли се ездачът. — Ти го впечата пролетта на миналия Оборот, а сега вече наближава есен. Повечето дракони престават да растат към края на своя първи Оборот. За последните шест месеца Рут, както ми се струва, не е пораснал даже и с половин педя. По всичко изглежда, че това ще е окончателният му ръст… Е! — добави Н’тон, чувайки печалната въздишка на Джаксъм, — твоят дракон е с половин глава по-висок от най-големите ездитни животни. А те са способни да носят човек с часове без да се изморят. Пък и ти не си дебел, като Дорс например…

Читать дальше