Энн Маккефри - Белият дракон

Бележка от преводача:

Настоящият превод е направен само и единствено за свободно разпространение из мрежата.

Рукбат беше малка жълта звезда от G-тип, намираща се в сектора на Стрелеца. Около нея обикаляха пет планети, два астероидни пояса и една блуждаеща планета привлечена от гравитационното й поле, преди малко повече от хилядолетие. Когато хората кацнаха на третия свят на Рукбат и го нарекоха Перн, те не обърнаха голямо внимание на странната планета кръжаща в силно елиптична орбита.

Две поколения колонисти не забелязваха малката Червена Звезда — докато орбитата й не достигна перихелия си, най-близката точка до Перн. Тогава, формата на живот, която съществуваше там, се опитваше да прекоси космическото пространство и да достигне до най-подходящата за живот планета. Това бяха сребърните нишки, които се спуснаха от небето, унищожавайки всичко, до което се докоснеха. Колонистите оцеляха с цената на огромни загуби, а контактът с родната планета беше прекъснат. Оцелелите разглобиха вече негодните си космически кораби и започнаха разработката на дългосрочен план за борба срещу смъртоносните нишки. Първата фаза включваше генното модифициране на една местна форма на живот. Хора с големи емпатични и телепатични способности бяха тренирани да контролират необикновените животни.

Тези дракони — бяха наречени на митичните животни от старата земя имаха уникални възможности: можеха да се придвижват от едно място на друго мигновено и второ — след поглъщането на фосфорен камък можеха да издишват пламтящ газ. И понеже драконите можеха да летят, те щяха да посрещат Нишките още във въздуха и да ги изгарят преди да стигнат до повърхността. Но трябваше да изминат няколко поколения за да се развие пълният потенциал на драконите. Втората фаза, която включваше пълна наземна защита от смъртоносните нишки, изискваше повече време.

Мистериозните смъртоносни космически пътешественици, алчно поглъщаха цялата органична материя и веднъж попаднали на земята се заравяха и размножаваха с ужасяваща скорост. В резултат на дълги експерименти, бяха получени личинки-симбионати, които бяха разпръснати из целия Южен континент. Оригиналният план даваше на драконите ролята на видима защита, като изгаряха нишките, докато те влизаха в атмосферата, предпазвайки така добитъка и жилищата на колонистите. Личинките-симбионати трябваше да предпазват растителността от измъкналите се от драконовия огън и паднали върху повърхността Нишки. В създаването на двустепенната защита трябваше да се вземат под внимание и геологическите особености. Южният континент беше по-плодороден, но липсата на естествена защита принуди заселниците да се прехвърлят на северния, където имаше в изобилие огромни скални образувания и пещери. Първият Форт, построен на източната страна на Голямата Западна Планинска Верига скоро стана прекалено малък за колонистите. Наложи се да бъдат създадени нови поселища на север, покрай брега на Голямото Езеро разстилащо водите си близо до скалните ридове на планината. Докато Червената Звезда се издигаше все по-високо от изток, заселниците решиха да установят нови холдове в източните планини. Това решение беше продиктувано единствено от факта, че пещерите в солидните скални масиви, бяха естествена защита срещу нишките.

Крилатите огнедишащи Дракони бяха генетично модифицирани да достигнат големина, която не беше много подходяща за обитаване на скалните холдове. Но древните скални образувания около първия Холд, наречен от колонистите Руат, а и тези край другите холдове можеха да бъдат лесно пригодени за да приемат крилатите същества.

След близо 40 години непрекъсната борба срещу космическите нашественици, последва период на затишие — Червената Звезда отмина своята най-близка точка до Перн и Нишките вече не можеха до достигат до планетата. За последвалите 200 години, колонистите почти забравиха, колко близо бяха до пълно унищожение. Южният континент, както и генната технология на личинките-симбионати бяха загубени за хората във внезапното преселение на север. Така и произходът на самите заселници и връзката им със Земята избледняваха с времето, докато накрая се превърнаха в легенда и бяха забравени…

Драконите също увеличиха популацията си и се наложи да се направят още четири разселвания следвайки главния план за временна защита.