Энн Маккефри - Белият дракон

— Но това не им дава право…

— Казах ти Леса — те не ни пречат. И без тях се справяме добре.

— Може ли Северът да ви помогне с нещо? — попита Ф’лар стараейки се да изчисти по някакъв начин позора от безочието на Древните, навлечен върху цялото племе на Драконите.

— Надявах се, че ще попиташ за това, — усмихна се южнякът. — Разбира се, знам че сте дали дума и няма да се намесвате техните работи…не разбира се, не за това говоря, — добави бързо той, тъй като Леса отново щеше да избухне. — Просто ни свършват запасите. Нашият ковач се оплаква от недостига на желязо. Добре ще ни дойдат и някои части за огнехвъргачките, който според неговите думи, само Фандарел…

— Лично ще се погрижа да получиш всичко необходимо!

— И още, бих искал да дам най-малката си сестра Шара за ученичка на Майстор Олдайв, Водача на Гилдията на лекарите. При нас има някои болести, като огнена треска…

— Това не е проблем, — веднага отвърна Леса — Ако желае, може да прекара известно време в Бенден, нашата Манора е най-добрата билкарка…

— И още нещо… — Торик отново се смути и погледна за подкрепа към Робинтън — менестрелът побърза да го окуражи с усмивка — бих искал да ни помогнете, да намерите смели мъже и жени, които биха искали да си опитат щастието в моя холд. Смятам, че бих могъл да ги приема и без одобрението на Древните. Нека само, ако се намерят такива, да пристигат на малки групи — вярно е че има много земя, но повечето хора направо се побъркват, когато от небето падат Нишки, а над главите им няма нито един дракон…

— Разбира се! — каза Ф’лар с такова престорено безразличие, че Робинтън го напуши смях. — Мисля, че ще можем да намерим няколко безразсъдни младежи и девойки, които да се присъединят към теб.

— Чудесно. — Торик изпита облекчение. — Ако се намерят достатъчно хора, следващият прохладен сезон ще можем да разгледаме земята зад реките.

— Но ти сам току що каза, — започна Ф’лар, — че е невъзможно…

— Нищо не е невъзможно. Само е много трудно, — отвърна Торик и добави с усмивка — Имам хора, които са готови да продължат, независимо от трудностите. А и на мен самият ми е интересно, какво има по-нататък.

— И на нас, — каза Леса. — Все пак Древните не са безсмъртни.

— Този факт, — отвърна Торик, — често ме утешава. Само че… — Той замислено изгледа двамата Предводители.

Робинтън тихичко се възхищаваше от дързостта на Торик. И, разбира се, беше безкрайно доволен от себе си, за това, че успя да накара южняка да се обърне към Бенден, точно с тази молба, на която със сигурност щяха отвърнат — да изпратят на Южния континент независими и работливи хора, които нямаха никакъв шанс да си създадат холд тук. А и маниерите на Торик се харесаха на Предводителите. От една страна, той не се унижаваше и не се подмазваше, а от друга — не заплашваше и не беше нагъл. На Южния не беше имал възможността да разчита на ездачите и беше придобил независимост и увереност в собствените си сили. Знаеше какво иска и как да го постигне. И заради това говореше с Лесса и Ф’лар като с равни.

— Исках само, — каза той, — да изясня едно нещо.

— Да? — наклони глава Ф’лар.

— Какво ще стане с Южния, с моите хора, с мен когато Уейрът на Древните опустее напълно?

— Бих казал, че ти повече от всички заслужаваш правото да владееш, — Ф’лар натърти на последната дума, — този холд, който си отвоювал от джунглата със собствения си труд.

— Чудесно! — Торик решително кимна, гледайки Ф’лар в очите. Загорялото му лице се разчупи в усмивка. — Бях забравил колко здраво може да действате вие Северняците. Значи, ще чакам подкрепления.

— А новопристигналите ще получат ли земя, която да обработват? — попита Робинтън.

— Толкова, с колкото могат да се справят. — обеща Торик напълно сериозно. — Само не изпращайте много! Ще приемам хората постепенно, така че Древните да не разберат…

— Колко може да приемеш наведнъж? — попита Ф’лар.

— За начало седем — осем човека. А когато те се настанят, още толкова. — той се усмихна. — Само ако знаете колко свободна земя има…

— И това не е зле, доколкото самия аз имам някакви представи за Южния. Между другото, Робинтън, колко далеч на изток стигнахте с Менолли?

— И аз бих искал да знам! Но мога да покажа само мястото, където ни захвърли бурята. Никога в живота си не съм виждал по-красиво място. Представи си — лазурно чисти вълни, идеален полумесец белоснежен пясъчен плаж, а в далечината, направо от центъра на заливчето — огромен, учудващо правилен конус на планина…