Энн Маккефри - Белият дракон

Издигнал се над върховете, Рут изчезна Помежду и безпогрешно се появи на брега на езерото, намиращо се високо в планините над Руат — тяхното любимо убежище.

Джаксъм беше изскочил от дома си само по риза без ръкави и сега от нетърпимия студ Помежду, зъбите му тракаха.

Рут бавно се придвижваше към брега на езерото.

— Това не е честно! Изобщо не е честно! — каза Джаксъм и се удари по крака така, че Рут изръмжа от изненада.

„Какво ти става днес?“ — попита драконът.

— Ох,… нищо…

„И все пак?“ — Драконът обърна глава и го погледна в очите.

Джаксъм се приплъзна по мекия му бял гръб, обхвана с ръце топлата му шия и притегли към себе си клиновидната глава на приятеля си.

„Защо позволяваш да те разстройват?“ — попита Рут. Неговите очи проблясваха угрижено.

Джаксъм помисли и се усмихна.

— Отличен въпрос. Виждаш ли, те прекалено добре знаят всички мои слаби места… — И тъжно се засмя. — Ето къде трябва да заработи същата тази обективност за която непрекъснато ми говори Робинтън. Но май нещо не се получава…

„Майсторите менестрели се славят с мъдростта си…“ — Отбеляза Рут, неуверено и Джаксъм неволно се усмихна.

Бяха му казали, че драконите са неспособни да възприемат абстрактни категории и да се оправят в сложните отношения между хората. Но, Рут често го изненадваше със забележки, които го караха да се усъмни във верността на тази теория. Това означаваше, че драконите разбираха много повече, отколкото си мислеха хората. Даже и Предводителите — Ф’лар, Лесса и особено Н’тон… Сещайки се за Предводителите, Джаксъм се сети, че трябва да посети днешното събрание в Главната работилница на ковачите. Н’тон със сигурност ще долети, за да послуша Уонзър. Ето към кого може да се обърне за помощ…

— Черупки! — изруга Джаксъм. Срита едно камъче и дълго наблюдава, как то отскачаше от повърхността на водата, предизвиквайки множество вълни, преди да потъне. Робинтън обичаше да дава за пример вълните, като казваше, че едно единствено действие може да доведе до много и различни последствия…

Впрочем, колко ли вълни щеше да предизвика днешната му постъпка? Но, защо ли това се случи точно сега? А всичко започна както винаги — Дорс изръси някаква брадата шегичка относно прекалено големите гущери. После Литол, по навик попита, как се чувства Рут, като че нещо можеше да му стане през нощта, и най-накрая Дилана се завайка по майчински за хиляден път, че в работилницата на ковачите ги морят от глад. Прекалената загриженост на дойката му дразнеше Джаксъм и особено навика й да го гали по главата пред очите на завистливия и син…

С такива глупости започваше обикновено всяка сутрин в холд Руат. Тогава защо ли точно днес, това го накара да се ядоса и да избяга от хората над които фактически имаше власт?

Разбира се причината не беше Рут. С него всичко си беше наред…

„Разбира се че съм добре, — потвърди Рут. И тъжно добави: — Жалко че нямаше време да поплувам малко…“

Джаксъм виновно го почеса чувствителните места над очите:

— Май ти развалих цялата сутрин! Прости ми моля те!

„Не си я развалил. Ще поплувам в езерото. Тук е толкова тихо. — Рут нежно побутна момчето с нос. — А и на теб тук ти е по-добре“.

— Добре, — изхъмка Джаксъм. Той не беше свикнал да се сърди дълго и вече съжаляваше, че е дал воля на чувствата си, макар че май трябваше отдавна да го направи. — Изкъпи се. Само помни, че трябва да успеем да стигнем навреме в Главната работилница на ковачите!

Трябваше Рут само да разгърне криле — и над него във въздуха веднага изникна ято огнени гущери. Те възбудено пищяха — Джаксъм усети техните мисли — пълни с весело самодоволство — и наистина, кой друг освен тях можеше да се досети, че Белият дракон ще тръгне към езерото!

Един от гущерите внезапно изчезна и на момчето му докривя, изглежда ги наблюдаваха! Нищо, като се върне в холда, ще каже няколко думи и за това…За кого го вземат? За някакво глупаво хлапе? Или за някой от древните?…

Той въздъхна, защото знаеше, че не е прав. Как да не се тревожат за него, след като излетя от холда като попарен. Макар и да знаеха, че едва ли ще полети някъде другаде освен при езерото. А и какво може да му се случи, щом при него е Рут? И разбира се, нямаше такова място на Перн, където огнените гущери да не ги намерят…

Джаксъм почуства, че отново почва да се ядосва. Този път на гущерите. От къде на къде, тези малки глупави създания се лепяха точно на Рут? Където и да се появеше белият дракон, всички огнени гущери в околността мигновено се събираха. Обикновено това го забавляваше, защото те предаваха на Рут невероятни картини, а той му препредаваше най-интересните. Но явно днес беше такъв ден в който всичко го дразнеше.