Энн Маккефри - Белият дракон

— Но нали сте се връщали назад по брега, — нетърпеливо го прекъсна Ф’лар. Можеш поне да опишеш крайбрежието?

— Мога само да кажа, че имаше такова, — каза Робинтън и ядно метна поглед към Торик, който се присмиваше над объркването му. — Работата е там, че бяхме принудени да се движим или по самия бряг или далече навътре в морето, за да избегнем Западното течение, което щеше да ни върне отново в заливчето. Мястото наистина беше очарователно, но в този момент с радост бих го напуснал… за известно време. Така че, не можах да разгледам нищо подробно.

— Жалко. — Ф’лар беше разочарован.

— Не е голяма загуба, — утеши го Робинтън. — Пътувахме покрай този бряг цели девет дни. Това е толкова земя, която само чака Торик да я изследва!

— Няма да е никакъв проблем, само да получа всичко необходимо и достатъчно хора. — повдигна рамене южнякът

— Как да ти ги изпратим? — попита Ф’лар. — Най-лесно и бързо е с дракони, но сам разбираш…

Робинтън тихо се засмя и заговорнически намигна на останалите:

— А защо още един кораб да не сбърка курса във водите на юг от от Иста?… Говорих с Идаролан, Водача на Моряците, и той все се оплакваше, колко силни били тамошните бури…

— Ето значи как си попаднал на на Южния! — каза Леса.

— А как иначе? — най-невинно отвърна Робинтън. — Менолли тихо и мирно се опитваше да ме научи как да управлявам лодка с платна, когато съвсем неочаквано ни налетя ужасен щурм и ни запрати право при Торик. Нали така?

— Разбира се Майсторе. Всичко е било точно както казваш!

Джаксъм стовари двата си юмрука върху тежката дървена маса с такава сила, че чиниите и чашите подскочиха. Седящите притихнаха и го изгледаха изумено.

— Стига! — Джаксъм се изправи. Ръцете му бяха изпълнени с тъпа болка от удара. — Казах, стига! — повтори той.

По-късно си спомняше със странно удовлетворение, че тогава гласът му не премина в крясък. Още повече, че това беше избухване породено от натрупваните през годините обиди и гняв. Гласът на Джаксъм се разнесе по цялата просторна зала и накара току-що влезлия прислужник да замре изплашено.

— Аз съм владетел на този холд, — продължи той, гледайки право в лицето на Дорс, млечния си брат. — Освен това съм ездач на Рут, който извън всякакво съмнение е истински дракон! — Джаксъм обърна погледа си към Бранд, главният иконом, чиято челюст беше увиснала от учудване. — Рут е в чудесно здраве откакто е излезнал от черупката! — момчето погледна към озадачения Литол, после към четиримата приемни — те се бяха появили в холда съвсем наскоро и не бяха усвоили навика да му се присмиват. После се обърна към Дилана, дойката му, която разтреперана се взираше в своя възпитаник. — Днес ще отида в Главната Работилница на Ковачите, където, както на всички ви е известно, ще ми бъде оказан прием съответстващ на моето положение. И въобще — той отново огледа присъстващите. — няма никаква нужда в мое присъствие да се започват разговори подобни на тези, които се водеха тази сутрин! Достатъчно ясно ли се изразих?

Без да дочака отговор, Джаксъм решително излезе от залата. Ликуваше вътрешно, че най-накрая им даде отпор, но към възторга имаше малко чувство на вина — може би трябваше да се владее по-добре. Литол го повика, но Джаксъм за пръв път не послуша Настойника си. Вече, не! Този път нека някой друг да се извинява! Той е Владетел на Руат, нищо че е много млад. При колко подобни сблъсъци преглъщаше обидата! Край! Стига! Сега искаше единствено да е далече от Руат. Не понасяше вече двусмисленото си положение тук. Искаше да бъде колкото се може по-далече от своя прекалено разсъдлив и съвестен настойник и особено от тази тълпа непоносими хора, приела ежедневната близост за всепозволеност…

Рут отдалеч усети бурята, бушуваща в душата на неговия ездач и изскочи от стария хамбар, готов да му помогне.

Почти разплакан, Джаксъм скочи на гърба му и му нареди да се издигне. В този момент от вратите на холда се появи Литол и Джаксъм бързо се извърна, за да не му се налага да лъже после, когато го попитат не е ли видял да му махат.

Рут стремително излетя нагоре. Малкият бял дракон беше по-лек от своите грамадни събратя и по-бързо набираше височина.

— Ти си най-драконовския дракон! Превъзхождаш ги във всичко! — каза Джаксъм, но във мислите му цареше такъв хаос, че Рут за всеки случай протръби. Кафявият стражеви дракон, изненадан му отговори от скалите. Миг по-късно около Рут се материализираха всички огнени гущери на холда. Те закръжиха около него врещейки възбудено.