Ян Ирвин - Скрутатор

— Това е най-близкият допир до нея, който ще получиш — с весела усмивка заяви тя.

Мирум го прие философски:

— Поне ще мога да си мечтая.

— Надявам се да доживееш до още много мечти.

— Започни да се спускаш, аз ще те държа.

— По-тежка съм, отколкото изглежда.

Той я огледа.

— Ще се справя.

— Така да бъде. Но не се разсейвай с мечти. Мисли за въжето.

Беззъбата му усмивка се разшири:

— Как изобщо налагаш толкова условия, след като аз ще те изтеглям?

Войникът внимателно я спусна над ръба, който се оказа издаден по-напред от самата скална стена. Иризис протегна фенера, макар че жълтеникавото му сияние почти не разсичаше мрака. Край нея долиташе горещ полъх. При поклащането си тя забеляза някакво сияние далеч под себе си. Приличаше на лава, но не беше. Асфалтът гореше. Ако тя попаднеше някъде близо до него, щеше да я сполети отвратителен край.

Припомняйки си звука, последвал падането на двамата, Иризис насочи светлината към самата скала. Тук стената бе прорязана от стръмни издутини, накъсвани от тесни платформи. На места назъбените отломки от разкъсването притежаваха остротата на стъкло. Тя потръпна само при мисълта за евентуален сблъсък с тях.

Трудно ѝ беше да вижда, защото черната повърхност поглъщаше почти цялата светлина. Тъй като не можеше да се приближи достатъчно до стената, Иризис започна да се люлее на въжето.

— Добре ли си? — извика Мирум.

— Да. Но не виждам почти нищо. Смъкни ме още няколко дължини. И, Мирум?

— Да?

— Дръж си очите отворени.

Той изсумтя.

— Проклетият фенер е у теб!

— Горе трябва да има и още един.

Сега въжето бе достатъчно дълго, за да ѝ позволи да достигне един от острите ръбове на стената. Тя го хвана близо до основата и се намести върху тясна платформа.

— Стъпила съм! — извика Иризис, за да обясни внезапното олекване на въжето. — Отпусни ми още малко.

— Дадено.

Жената започна да пристъпва наляво, докато не достигна края на издатината. Тук в стената започваше гладък участък, който се спускаше чак до пламтящата пукнатина. Ако Фин-Мах и Флангърс бяха паднали там, с тях беше свършено.

Иризис пое в другата посока, промушвайки се край застинали шипове с различна големина и форма. Тук пред нея се простираше поредица от неравномерни стъпала, някои почти с нейния ръст. Тя издигна фенера и погледна надолу.

И тук нищо. Малко по-надолу неравномерна форма нарушаваше посоката на стърчащите късове. Това сигурно бе мостът, но тела не се виждаха. Под нея стената се извиваше в шипеста могила — петнадесет крачки дълга и десет широка. Четвъртият ѝ край представляваше самата стръмна скала, а останалите три отвеждаха наклона си към пропастта. Фенерът на Иризис се наклони, изляха се няколко капки горещо масло. До нея долетя слаб стон.

— Фин-Мах? Флан…

Нямаше отговор.

— Открих нещо — извика тя към Мирум. — Спусни ме още няколко дължини, бавно.

— Не остана много въже — предупреди мъжът.

— Отпусни колкото има.

Поклащайки се, Иризис продължи пътя си надолу, оттласквайки се от скалните остриета с крака. Колко ли стабилна беше стената? Може би един лек удар щеше да се окаже достатъчен за срутване.

Когато ботушите ѝ докоснаха равен участък в иглената издутина, въжето бе свършило. В светлината на фенера Иризис веднага различи Фин-Мах. Дребната жена лежеше между две образувания. Главата ѝ бе заела странен ъгъл. Изглежда си бе счупила врата.

— Фин-Мах? — Иризис я докосна по бузата.

Другата жена отвори очи и бавно ги насочи към въжето, пристегнало Иризис. Тя размърда глава.

— Не очаквах да те видя тук — рече тя с немощен и неясен глас.

— Дойдох за финадра — хладно каза Иризис. — За да изпълня дълга си, разбира се.

— Разбира се — повтори Фин-Мах. — Помогни ми. Заклещена съм. — Тя опита да повдигне ръка, ала крайникът се отпусна обратно.

— Помислих, че вратът ви е счупен. — Иризис приближи фенера по-близо. Едната зеница на Фин-Мах бе по-широка от другата, което показваше мозъчно сътресение.

— Щеше да се зарадваш.

— Не ви мразя — поде Иризис.

— Сега не е моментът, майсторе! — Завалила последната дума, Фин-Мах се огледа объркано. — Главата ме боли.

Иризис остави фенера и изправи другата жена на крака. Коленете на перквизитора се подвиха.

— Къде е Флангърс? — попита Иризис, крепейки я с една ръка.

— Кой?

Тя развърза въжето, подпря другата и започна да го привързва около нея.

— Какво… правиш? — Фин-Мах звучеше още по-задавено.