Ян Ирвин - Скрутатор

— Почти стигнахме! — извика Мас. — Размърдайте се.

Струпаха се в малка, кръгла пещера, чийто таван представляваше естествен купол от пясъчник. Малък предмет, напомнящ обърнато сомбреро, бе поставен на невисок пиедестал в средата на помещението. Над кафеникавия му пън се разгръщаше жълтеникава гугла. Въпросният предмет бе изработен в лиринкски схематизатор.

Фин-Мах спря.

— Мирум, пази изхода. Мас, провери за други входове. Флангърс, опитай да го отделиш от пиедестала.

— Няма друг вход — рече Мас.

— Какво е това? — попита Флангърс.

— Нарича се финадр — обясни перквизиторът. — Враговете ги използват, за да черпят енергия от полето. Ще го вземем, за да го изследваме и узнаем повече за начина му на функциониране.

— Лиринксите са се опитали да го достигнат — отвърна Флангърс. — Вероятно е, че те ще ни изчакват да излезем.

— Тогава ще бъде време да изпълниш дълга си, войнико — каза Фин-Мах.

Високият ратник хвана предмета, но пръстите му се хлъзнаха.

— Не мога да го захвана стабилно — промърмори той.

Иризис също го докосна. Финадрът притежаваше известно сходство с възлопресушителя, който тя бе помогнала на Флид да разруши. Само че сегашното устройство бе меко на допир и отстъпваше под докосването ѝ, за да отскочи обратно след отдръпването на ръката.

Флангърс го обгърна и се напрегна, но ръцете му отново се изхлузиха. Фин-Мах стоеше от дясната им страна и оформяше очертания във въздуха. Каквато и магия да подемаше, дано да се задействаше бързо, помисли си оглеждащата се Иризис.

Флангърс изтегли меча си.

— Не го повреждай! — извика Фин-Мах.

Той плъзна острието под основата на пънчето. Моравият ръб се отдръпна, разкривайки бяла основа. Флангърс приключи движението си и отдели финадра. Разнесе се сладникава и мускусна миризма.

Иризис го улови в ръцете си. Устройството бе по-тежко, отколкото предполагаше видът му. Основата се изви към пиедестала, опитвайки да се прикачи обратно, само че Флангърс още не бе изтеглил острието.

От шапката на гъбовидния предмет започна да капе жълтеникаво желе. Фин-Мах изблъска Иризис встрани, нахлузи черна торба над финадра и бързо я стегна. При нарамването дребната жена залитна за момент, сетне бързо се отправи обратно към срутването.

— Аз ще мина първа — каза тя, достигайки стената.

Флангърс ѝ помогна да се качи.

— Стойте нащрек.

— Не се притеснявай. — Фин-Мах започна да пропълзява. — Безопасно е.

— Би трябвало — рече Иризис. — Лиринксите изключително силно искат финадра, така че ще ни позволят да им го занесем.

Флангърс помогна на Мирум и Иризис, сетне Мас съдейства в изкачването на самия него.

— Нужна ли ти е помощ? — запита войникът откъм дупката.

— Ще се оправя — отвърна осведомителят.

— Бързо! — извика Фин-Мах. — Не бива да губим време.

С рев лиринкс изникна край разклона. Мирум веднага се хвърли насреща му, също крещейки. Острието на меча му иззвънтя при сблъсъка си с бронирана плочка, нещо разсече въздуха и в следващия момент ратникът отстъпваше, опитвайки да се защити срещу двама лиринкси.

Той се подхлъзна и с ругатня залитна. Иризис бе сигурна, че това е краят му, но тогава войникът скочи напред и забоде меча си в корема на първия лиринкс. Острието потъна дълбоко в цепнатината между едрите люспи. Създанието политна назад, събаряйки другаря си. Преди вторият лиринкс да е успял да се надигне, Мирум бе прерязал гърлото му.

— Ще поемем надясно — каза Фин-Мах. Понесла финадра, сега тя вървеше най-отпред.

— Добро изпълнение — обърна се Иризис към Мирум.

— Чист късмет — отвърна той. — Вече се виждах мъртъв.

— Нищо чудно това действително да се сбъдне. Изходът е още далече.

— Нищо чудно това да се отнася и за двама ни.

Тунелът се отправяше стръмно надолу. Беше тъмно, но пътят им бе осветен от червеникаво сияние, струящо от юмрука на Фин-Мах. Изглежда тя си служеше с енергията на другия кристал.

Трудно им беше да тичат по нанадолнището. По средата на пътя подът под краката им премина от камък в застинал асфалт. Крачките станаха опасно лепкави, всяка стъпка заплашваше да ги прекатури. Мирум изглеждаше изтощен, Фин-Мах се олюляваше под тежестта на торбата, а Флангърс потръпваше при всяко движение. Раните му бяха започнали да кървят. Мас отново бе изчезнал.

— Не трябва ли да изчакаме осведомителя? — попита Иризис.

— Той умее сам да се грижи за себе си — отвърна Фин-Мах и премести торбата върху другото си рамо.