Ян Ирвин - Скрутатор

— Настоящият момент е подходящ да употребите онова, което пазехте за краен случай! — извика Иризис, все още сечаща да освободи крака си.

Фин-Мах остана неподвижна, стиснала сияещия кристал.

Защо лиринкският магьосник просто не ги атакуваше? Иризис успя да се освободи. Ботушът ѝ се измъкна заедно с прилепнал към подметката къс, който жената удари. Може би създанието искаше да ги плени живи? Надали — останалите лиринкси бяха полагали значителни усилия за убиването им. Сигурно финадрът представляваше причината за предпазливостта му.

Едрият лиринкс се приближи и посочи торбата. Мостът трепереше под тежестта му.

Фин-Мах бе стиснала зъби. Макар и ужасена, тя не трепваше, от което Иризис не можа да не се възхити.

Зад Иризис долетя рев. Един от лиринксите се отскубна и скочи. От крака му капеше кръв. Мирум, който все още бе затънал, замахна рязко. Лиринксът се приземи тежко върху ранения си крак, залитна, но успя да запази равновесие и да избегне удара на Мирум. Сетне създанието го сграбчи и го притисна към бронираните си гърди. Пропукаха ребра и войникът полетя към земята, отнасяйки лиринкса със себе си. Огромната паст полетя към главата на боеца. За момент Иризис отново се озова върху стената на фабриката, когато лиринкс се бе опитвал да я отвлече. Тогава единствено героизмът на Ксервиш Флид я беше спасил.

С цялата си сила тя стовари меча си върху тила на създанието. Бронята се пропука и главата на лиринкса се удари в земята. Там той остана да лежи неподвижно, но може би ударът само го бе зашеметил. За да се подсигури, Иризис заби меча си между ребрата му.

С усилия, обединили цялото нейно старание и това на Мирум, двамата успяха да изместят мъртвото туловище. Клетият войник не можеше да се изправи на крака. Междувременно вторият лиринкс продължаваше с опитите да се измъкне. Тъй като войникът все още бе затънал, Иризис се зае да изрязва земята около ботушите му.

Едрият лиринкс почти бе достигнал Фин-Мах. Мостът се разклати. Създанието протегна ръка към нея. Тя не откъсваше поглед от него.

Тогава перквизиторът хвърли кристала към тавана на пукнатината и изкрещя:

— Затворете си очите!

Иризис, която бе започнала да следи полета на кристала, побърза да изпълни заръката. Експлозията светлина си проправи път през клепачите ѝ, за да залее съзнанието ѝ с кървавочервени пулсации. Тя замаяно отвори очи и видя как мистикът полита от моста. Крилете му се разпериха веднага, но в сантенарската гравитация те не бяха достатъчни, за да предоставят полет без помощта на Изкуството. А експлодиралият кристал бе изпълнил етера с екоти, които не позволяваха почерпването на енергия от далечно поле.

Мостът омекна и започна да потъва под нозете на Фин-Мах. Тя успя да събуе единия си потънал ботуш и започна да дърпа другия. Флангърс се отправи към нея.

— Върни се — изпищя тя. — Спаси финадра.

Дори и в самия край тя мислеше за дълга си. Тя е много по-добър човек от мен , помисли си Иризис.

Мостът се оттичаше към средата си, изтънявайки. Много скоро щеше да се разкъса и да запрати Фин-Мах към бездната. Флангърс продължаваше да се прокрадва към нея, ала в мига, в който сграбчи протегнатата ѝ ръка, мостът се скъса. Жената падна, повличайки войника със себе си. Той се вкопчи в поддалия край на кривата, сетне изчезна в мрака. Иризис чу удара им в стената, придружен с приглушен вик. После настъпи тишина. Покри ги пълен мрак.

— Случайно да носиш огниво в джоба си? — Гласът на Мирум долиташе близо до нея.

Тя извади кремъка и създаде няколко искри, за да ориентира спътника си.

— Вземи. Какво стана с другия лиринкс?

— За последно го видях все още затънал. — Той запали фенер. Създанието действително лежеше на пода. Единият му крак бе извит под ъгъл, показващ счупен глезен. Ръцете му бяха притиснати към очите, изпод пръстите се стичаше кръв. — Явно си е прогорил очите. Те не обичат ярката светлина. — Мирум насочи меча си към незащитеното му гърло.

Иризис се извърна. Това трябваше да бъде сторено, но не означаваше, че тя трябваше да гледа.

— Донеси фенера, когато приключиш. Трябва да открием финадра и евентуално зверчето. Макар да не виждам как ще излезем.

— Усещам свеж въздух — лаконично отвърна Мирум. — Сигурно идва от другата страна.

— Няма да ни е полза, щом не можем да достигнем до него. Освен ако нямаш въже в раницата, с която толкова категорично отказваше да се разделиш?

— Имам. — Той извади дебела намотка, привърза единия край около себе си, а другия около нея. — Хубава гръд имаш, Иризис.