Ян Ирвин - Скрутатор

— От какво си толкова щастлив? — каза тя.

— От факта, че съм жив — разпалено отвърна Мирум.

— Радвай му се, докато още можеш.

— Така и правя. Наслаждавам се на всеки миг.

— Води, Флангърс — каза Фин-Мах. — И се грижи добре за зверчето.

Той ѝ се усмихна, отдаде чест с лявата си ръка и пое напред. Перквизиторът го последва. Колоната довършваха Иризис, Мирум, останалите четирима войници и капитанът.

Погледът на Фин-Мах бе залепнал за белязаните задни части на войника, които бяха стегнати, оформени и се движеха красиво в такт със стъпките му. Самата Иризис също се улови, че се е загледала. Веднъж втренчена, ѝ беше трудно да откъсне поглед. Беше трудно и да не си го представи като партньор. До този момент не бе спала с войник, а единствено с мъже от фабриката. И с Флид. Интересно дали Фин-Мах си мислеше същото. Бе трудно да се определи — тя не изразяваше нищо.

Фин-Мах бе дребна, но тичаше изненадващо бързо. Дори дългите крака на Иризис не смогваха да поддържат темпото. Войниците също се измъчваха, само че те носеха брони и раници.

Зад тях меч издрънча върху нещо твърдо. Разнесе се вик, последван от рухването на тяло. Звукът почти се изгуби в трополенето на краката им.

Първият убит , помисли си Иризис. Може би капитанът, настоял да получи писмена заповед. Голяма полза бе получил от нея…

С какво тази мисия бе толкова важна? Дали при отдалечаването си Фин-Мах се бе надявала да открие живо зверче, или бе търсила нещо съвсем друго? Иризис не си въобразяваше, че някога ще узнае. Всички представители в йерархията на шпионското призвание — от осведомител до скрутатор — бяха изключително мълчаливи, но Фин-Мах постигаше безпрецедентен връх в това отношение. Освен това тя си имаше причина да не се доверява на Иризис.

Иризис долови миризмата на дим — задушаващата воня на горящ асфалт. Изглежда експлозията, последвала разрушаването на възлопресушителя, бе втечнила скалата.

След писък тропотът на ботуши зад нея затихна с един чифт. Нападението в гръб, изсред мрака, бе тъкмо по вкуса на лиринксите. Но хората на перквизитора не разполагаха с копия или арбалети, освен това не се осмеляваха да спрат, за да се сражават — тунелът беше прекалено тесен. Оставаше им единствено да тичат.

Третият войник рухна без звук — за гибелта му ги уведоми поредното изчезване на стъпки.

— Вече изгубихме трима — каза Иризис. — Трябва да спрем.

Задавен вик. Четирима.

Фин-Мах погледна през рамо. Самообладанието бе започнало да я напуска — в очите ѝ Иризис различи паника.

— Не можем да си го позволим.

— Не можем да си позволим да губим още хора — рече Иризис.

Фин-Мах се обърна към Флангърс. Той не носеше броня и раница и бе започнал да набира преднина, дори и ранен.

— По-бавно, войнико.

Оставащите двама ратници ги настигнаха. Мирум все още се усмихваше, макар и леко пресилено. Очите на младия Ивар бяха ококорени от ужас.

— Изпълни дълга си като мъж, хлапе.

Ивар тичешком кимна. Мирум го избута напред и зае неговото място най-отзад.

Но той не е мъж , помисли си Иризис. Той е още момче. Що за чудовища сме, за да изискваме подобни жертви от деца? И в същото време тя се радваше, че той стои между нея и лиринксите. Още няколко безценни мига живот.

Съжалявам, Ивар. Мирум ще бъде следващият убит, след него ти. Възрастният лудак няма да се даде без бой, може би дори ще повали един от лиринксите, ако извади късмет, но следващият ще повали него. Целият му живот е отвеждал към този миг. И тогава ще дойде твоят ред, Ивар. Ти ще рухнеш след първия удар. Кой ще оплаче незначителния ти живот и жестоката ти смърт? Няма да сме ние, защото ние ще те последваме. И всичко ще е било напразно.

— Къде точно отиваме? — задъхано попита Иризис. При всяко разклонение Фин-Мах бе извиквала на Флангърс посоката. Тези напътвания изчерпваха всичките ѝ приказки.

— Оставила съм маяк във въздухоплава. Старая се да проследя пътя до него.

Иризис никога не бе чувала за подобни устройства. Дали определянето на вярната посока щеше да е от полза в този лабиринт?

— Фин-Мах! — просъска тя. — Защо не ги взривите с някой от онези кристали?

Другата жена я погледна измъчено.

— Не мога.

— Свършили са ви кристалите?

Последва дълга пауза.

— Имам един — тихо каза Фин-Мах. — Пазя го за краен случай.

— И тази ситуация не е? — процеди Иризис. — Могла си да спасиш онези войници, а си решила да не го правиш? Безсърдечна кучка!