Ян Ирвин - Скрутатор

— Това е въздушен амфитеатър — каза Флид. В гласа му се долавяше искрено възхищение. — Каква хитра идея! Публиката ще заеме краищата, а ние, заедно със съдиите и екзекуторите, ще застанем в средата.

Бързото издигане на платформата загатваше, че построяването ѝ е било многократно упражнявано в Ненифър. Тя бе привършена още преди обед. Пленниците бяха издигнати във въжени кошници, от които висяха крайниците им. Войниците и скрутаторите получиха привилегията на привързани платнени столове. След половин час всички затворници бяха струпани в средата на платформата. Войниците не им позволяваха да се втурнат към ръба или към дупката, оставена в средата. Повечето от онези, намиращи се на борда на въздухоплавите, също се спуснаха, за да наблюдават процеса. Те щяха да играят ролята на свидетели. Но пилотите останаха по местата си. Много от войниците също останаха на борда на машините, бдейки за врага.

На борда на въздухоплавите стояха войници с брадви, готови да срежат дебелите въжета при нужда. В такъв случай свидетелите щяха да разполагат с изключително кратко време, за да се оттеглят към стените на Физ Горго. На забавилите се би предстоял полет от петдесет дължини.

Въжените столове останаха да висят над всеки от скрутаторите, осигурявайки мигновена евакуация при нужда. Иризис не спираше да се моли за вражеска атака. Щеше да посрещне смъртта по-спокойно, ако можеше преди това да види как председателят Гор се гърчи уплашено на края на въжето, свиващ се под заплахата на ноктести атаки. Ако тя можеше да призове лиринксите по някакъв начин, би го сторила веднага. Дори изяждането от лиринкс бе за предпочитане пред унизителната орис, която им предстоеше.

Хроникьори и разказвачи стояха встрани, готови да запишат срамната сцена. Край тях стояха шестима художници, разпънали стативи. Те щяха да увековечат в рисунки всеки момент от делото, а също и да уловят агонията върху лицата на екзекутираните престъпници. Общите Истории на Сантенар, а също и Историите на замесените семейства, щяха да разказват за недостойния им край.

Зазвуча рог. Главният екзекутор прокара палец пред гърлото си. Настъпи пълна тишина. Председателят Гор пристъпи напред.

— Летописци и свидетели — поде той с тих и настоятелен глас. — Тези гнусни предатели не ще бъдат подложени на формален разпит. Намираме се дълбоко във вражеска територия, където не можем да предоставяме подобни луксове на онези, които се съюзяват с врага. Но процедурите, изисквани от тази ситуация, ще бъдат изпълнени без отклонения.

— Ще бъда кратък, защото е възможно дори в този момент враговете да се отправят насам. Съветът на скрутаторите ме упълномощи да изложа доказателствата. Заявявам, че всеки един от подсъдимите е виновен в измяна, а също и други углавни престъпления, чиято многобройност не позволява изреждане в настоящите обстоятелства. За подобна поквара законът отсъжда одиране, избирателно изкормване и отсичане на крайниците. Накрая телесните останки ще бъдат разпръснати, за да послужат за храна на най-нищожните мършояди.

Председателят поспря, за да се навъси към затворниците, а сетне към свидетелите. Иризис остана с впечатлението, че той се старае да впечатли художниците и разказвачите. Само как го презираше…

— Но — продължи Гор — формалностите на делото трябва да бъдат запазени. Нека се знае, че дори скрутаторите не стоят над Закона.

Гнусен лицемер , помисли си Иризис. Стотици хиляди пъти, когато ви е изнасяло, скрутаторите са раздавали правосъдие според собствената си преценка. Но сега си седнал да се правиш на справедлив, за да си изградиш красив образ за хрониките. Тя си пое дъх, за да изкрещи мислите си, само че Флид я сръга в ребрата.

— Недей! — остро прошепна той. — Няма полза.

— Ще ми достави удовлетворение!

— Скрутаторите разполагат с уникални форми на мъчение, които биха приложили, ако упорстваш. За да дадат пример какво се случва с устатите, те ще те отведат обратно на изток, като те измъчват през целия път…

— Ще си струва.

— Иризис, повярвай ми, нищо не би оправдало онова, което биха могли да ти причинят. Просто мълчи и се моли за възможно най-бързата смърт. Аз нетърпеливо очаквам своята — тихо додаде той.

— Сър! — шокирано прошепна Иризис.

— Говоря сериозно. Сражавах се дълго, но накрая бях сразен. Настоящето е провал, жалка пародия на живот. Всичките ми надежди и дела рухнаха. Вече не мога да направя нищо. Вече не ми се налага да нося тежестта на света. Най-сетне мога да се отърся от нея и да се отправя към смъртта си с достойнство. Ще я приветствам.