Ян Ирвин - Скрутатор

— Отхвърля се! — изфуча Гор.

— Обръщам се към свидетелите — продължи Ксервиш, извъртайки лице към въпросните. — Сержант Флангърс е войник със съвършено досие. Обсадата на Плаймс далеч не е единственото сражение, в което той е демонстрирал забележителна храброст. Мога да изброя над десет други сражения, сред които е и падането на Туркад, а също и първата битка край Никеранд, където сержантът е бил не по-малко дръзновен и героичен. Какъв е вашият отговор, свидетели, имам ли право да говоря в негова защита? Да или не?

След кратко колебание се разнесе потвърдителен рев. Гор беше побеснял, но не можеше да стори нищо. Той даде знак на главния екзекутор.

— Можеш да говориш — каза последният, — но не повече от минута. Говори бързо.

— Една минута… — Флид навлажни пресъхналите си устни. Бе подготвил защита, но не и тъй кратко изложение. — Ето аргументите ми: сержант Флангърс се е подчинил на пряка заповед от перквизитор Фин-Мах, която е следвала писмени нареждания, връчени ѝ от мен, докато заемах позицията на главнокомандващ снизортската армия. Тези нареждания са притежавали по-голяма тежест от заповедите на временен скрутатор Джал-Ниш или скрутатор Кларм. Флангърс не е имал избор. Трябвало е да се подчини на Фин-Мах, издала легитимни нареждания, защото той е мъж, който обича родината си и не се спира пред нищо, за да изпълни дълга си, каквото и да му струва това. Съгласно военния закон, постъпката му е била правилна, следователно той е невинен.

— Не — възрази Гор. — Предишния ден ти бе лишен от права и привилегии. Всички заповеди, които си издавал преди това, са станали невалидни.

— Перквизитор Фин-Мах не е знаела — каза Ксервиш Флид, — така че нарежданията ми запазват силата си.

— Законът бе променен — бързо каза председателят. — Незнанието вече не е оправдание…

— Кога е бил променен? — прогърмя Флид. — Покажете ни главата, страницата, реда.

— Ти, един негражданин, смееш да подлагаш думите ми на съмнение? Всичко е така, както казах. Освен това на Фин-Мах бе съобщено за провала ти. Въпреки това тя не се е подчинила на представител на Джал-Ниш, а впоследствие и на скрутатор Кларм, който се е намирал на борда на въздухоплава, чието сваляне тя е наредила. Така ли беше, перквизиторе?

След известно колебание тя призна:

— Така беше.

— Не мога… — поде Ксервиш.

Гор го прекъсна:

— Ти вече каза повече, отколкото ти се полагаше. Сега мълчи, за да не бъдеш смълчан.

Флид улови погледа на Флангърс. Войникът поклати глава, а скрутаторът отпусна своята. Вече нищо не можеше да стори.

Председателят направи знак на главния екзекутор да продължи.

— Свидетели — извика последният, — чухте аргументите на защитата в лицето на генерал Галимън, последвани от опровержението на председателя. Чухте как молбата на негражданин Флид бива отхвърлена. Онези, които не са съгласни с председателя, да вдигнат дясната си ръка, отричайки решението.

Изникнаха значително количество ръце.

— Чиновник-екзекуторът ще преброи несъгласните — рече главният екзекутор. И тихо добави: — Запиши им и имената.

След като писарят приключи, главният екзекутор каза:

— Свидетели, вдигнете дясната си ръка, ако подкрепяте председателя и сте съгласни с решението на съда.

Изникна гора от ръце. Писарят преброи и тях и подаде дъската си на главния екзекутор. Той плъзна поглед по нея и каза:

— Присъдата е потвърдена. Триста осемдесет и един гласа за , двеста и четиридесет против . Сержант Флангърс е виновен в измяна. Отведете го до мястото за екзекуции.

Флангърс се поклони на говорещия, на хроникьорите, на свидетелите и накрая на Флид, а после пое към ограждението, сподирян от група войници, сякаш почетна стража.

Не след дълго оставащите двадесет и осем затворници, включително пазачите и слугите на Игур, безразличната Фин-Мах, яростно съпротивляващия се Гилаелит и мразовития Игур бяха осъдени и отведени сред другите осъдени. Някои плакаха, други ругаха, трети умоляваха за милост, като се оправдаваха с обични съпруги, възрастни майки или малки деца. Нищо не трогна свидетелите. Флид опитваше да се застъпи за всеки от тях, но всеки път молбата му биваше отхвърляна с изтъкването, че един затворник не може да защитава останалите обвиняеми. Никой друг не се застъпи.

Малиен и Тиан бяха единствените пленници, които не участваха в делото, но и двете бяха овързани стегнато, а аахимата беше и със запушена уста, за да не използва могъществото на гласа си.