Ян Ирвин - Скрутатор

Най-сетне дойде ред и на Иризис. По някаква незнайна причина тя си бе внушавала, че нейната присъда ще бъде отхвърлена.

Но не беше така. Никой свидетел не поиска да я защити.

— Моля за разрешение да защитавам майстор Иризис Стирм — каза Флид.

— Отхвърля се по вече изложени причини — каза председателят.

Главният екзекутор повиши глас:

— Тъй като никой свидетел не се обяви против решението, присъдата бива потвърдена. Майстор Иризис Стирм е виновна в измяна. Отведете я до мястото на екзекуция.

Войниците я повлякоха. От лявата ѝ страна як екзекутор заточваше остриетата на инструментите си за дране. В опитни ръце остротата им бе способна да отдели кожата на жив човек, без да докосне плътта му. Край него майсторът изкормвач подготвяше своите скалпели, шипове, резачки, клещи, щипци, преси, ножици и дълбачки.

Последен, майсторът разчленител се бе вторачил в ръждиво петънце върху триона си. Видът на специалистите и техните инструменти, очакващи да се врежат в кожа, плът и сухожилия, втрещи Иризис. Тя дори не чу как присъдата на Флид бива потвърдена.

Фин-Мах извика от мъка. Скрутаторът обърна глава, разбрал чувствата ѝ, и я погледна изключително нежно, преди да ѝ направи някакъв знак с лявата си ръка. Иризис не можа да го разчете, но другата жена се насили да се усмихне. Флид изглеждаше необикновено спокоен, докато заемаше мястото си сред останалите. Той бе готов да посрещне съдбата си.

— Кожодерецо — каза Ксервиш Флид, обръщайки се към първия от тримата екзекутори, — надявам се, че за мен си приготвил особено остър нож. Кожата ми все още е чувствителна заради усилията, които баща ти вложи над мен преди няколко десетилетия.

— Не се тревожи, приятелю — отвърна онзи. — Аз притежавам редки умения, ако ми позволиш тази нескромност. Толкова бързо ще ти смъкна кожата, че дори няма да усетиш кога е изчезнала.

— О, не се съмнявам — засмя се скрутаторът. — Само не им позволявай да си ушият торба от задницата ми. Достойнството ми не би го понесло.

— Спокойно — рече екзекуторът. — Ще се отнеса към теб с уважението, което ти се полага. — Иризис смяташе, че той говори иронично, но мъжът тихо добави: — Съжалявам, сър. Вие сте последният човек, когото бих искал да одера, но бяхте осъден законно.

И той разпери ръце. Какво би могъл да стори един честен човек, казваше позата му.

— Разбира се, че трябва да изпълниш дълга си — каза Флид. — Друго не бих и очаквал от теб.

Флид започна да си разменя закачки и с останалите двама специалисти, докато главният екзекутор не се провикна:

— Моля за тишина. Пристъпваме към изпълнението на присъдите. — Той направи справка със списъка си. — Започваме по реда на процеса. Пилот Инуи.

Двама войници довлякоха дребната жена. Това изглеждаше престараване — и един от тях би могъл да я пренесе с една ръка.

Краката на Инуи се плъзгаха по платнището. Изглеждаше, че тя доброволно се отправя към смъртта си, но ако останеше сама, не би се задържала права.

Първият специалист започна да подбира ножа, с който да започне, когато главният екзекутор се извърна объркано. Фушт крещеше и махаше към него. Главният екзекутор притича към него, изслуша го и се обърна към войниците:

— Върнете я, момчета. Скрутаторите искат първи да бъде екзекутиран най-големият престъпник и предател. Ксервиш Флид — продължи той, — заеми позиция в коритото за дране.

За частица от мига Флид изглеждаше шокиран, сякаш не бе очаквал краят му да настъпи толкова скоро. Той кимна, повдигна ръка в поздрав към другите затворници и към Иризис, сетне се отправи в указаната посока. Коритото за дране представляваше дълга метална вана, обградена от две широки платформи. От дъното ѝ се простираше тръба, която се спускаше през дупката в средата на платформата.

— Би ли се съблякъл? — каза екзекуторът. — Легни по гръб, ако обичаш, с разперени крака. Не бързай. Настани се удобно.

Фин-Мах отново нададе приглушен вой. Ръката на Флид трепереше, коленете му заплашваха да не издържат. Той свали чаршафа, отпусна кльощавото си тяло върху метала и раздалечи нозе. Погледът му откри очите на Иризис. Скрутаторът опита да се усмихне, но дори той не успя да го постигне в такъв момент.

Сърцето на Иризис щеше да се пръсне от болка. Скоро нейният край също щеше да настъпи.

— Бъдете смел, Ксервиш — каза тя. — Всичко ще свърши по-бързо, отколкото очаквате.

Ксервиш Флид се засмя сухо.

— Странно защо, тези думи не звучат толкова успокояващо, когато някой ги казва на мен.