Ян Ирвин - Скрутатор

— Той ще успее — каза Иризис, удивена от могъществото му.

Останалите войници се обърнаха и побягнаха, захвърляйки оръжията си.

— Съберете се при мен — изрева Игур. — И стойте отзад. Флид, погри…

Войник, останал незабелязан зад Игур, стовари плоската страна на меча си върху тила му. Оръжието се строши, но мистикът рухна на колене. Ратникът замахна отново, удряйки слепоочието му с дръжката на меча. Замаяният гадател се свлече на земята. Войникът сграбчи ръцете му, а побягналите дотичаха обратно и скочиха върху поваления, за да го овържат.

— Това е краят — промълви Иризис.

— Все още има шанс — каза Флид. — И Малиен, и Гилаелит притежават достатъчно сила, за да смачкат и двама скрутатори.

— Но не и всички скрутатори едновременно. — Жената се дръпна обратно в стаята. — И техните мистици. Няма изход, Ксервиш. — Стаята нямаше прозорец.

Флид, който ровеше в торбицата си, не отговори.

— Забравете. Те са прекалено много. Няма какво да сторите.

— Залости вратата и мълчи.

Тя затръшна вратата, спусна резето и избута леглото пред нея.

— Какво сте намислили?

Иризис не очакваше, че скрутаторът може да стори много. Той още не се бе възстановил от битката си с Игур.

— Затвори си очите. Обърни се.

— Но… — поде тя, а после покорно изпълни нареждането, припомнила си случката в акведукта.

— Едно, две, три — тихо отброи скрутаторът, сетне нещо се стовари върху пода.

Звук изпълни стаята: рев, трясък, срутване. Каменен къс болезнено я блъсна в ребрата и ѝ изкара въздуха.

Ксервиш Флид я хвана за ръката.

— Вече е безопасно да погледнеш.

Стаята бе изпълнена с диплеща се прах, а на пода зееше дупка, през която леглото спокойно би могло да изпадне. Не се виждаше какво се крие в отвора.

Флид вече усукваше завивките и ги привързваше. След като прикрепи импровизираното въже към крака на кревата, той каза:

— Слизай!

Нещо блъсна вратата и я разтърси. Иризис се вкопчи в завивката и се плъзна в отвора до първия възел, сетне до втория и третия. При поклащането ѝ краката допряха пода. Тя стъпи стабилно и се измести встрани, макар че не виждаше нищо — в стаята цареше пълен мрак.

Флид долетя миг по-късно и леко се блъсна в нея. При съприкосновението си с пода той внезапно се преви. Жената му помогна да се изправи.

— Добре ли сте?

— Нищо сериозно.

— Сега накъде?

— Не съм сигурен — отвърна скрутаторът. — Опипай стените за вратата. — Той откри изхода преди нея. Отвъд вратата също бе мрачно. — Насам — прошепна Флид. — След мен.

Двамата се промъкнаха през вратата, безшумно прекосиха коридора и навлязоха в по-широк проход, сред който Иризис долови повей. Почти бяха излезли. Все още имаха шанс, макар и като избягат без приятелите си…

— По-бързо — рече той. — Мисля, че все пак ще успеем.

Жената стисна меча си и го последва. Но след няма и десет крачки ослепителни светлини бликнаха от двете им страни.

— Ксервиш Флид — заяви неприятно познат глас. — Иризис Стирм. Толкова се радвам да ви видя отново.

Това бе председателят Гор, придружаван от поне дузина войници. Иризис погледна назад, където я очакваше жестоката физиономия на скрутатор Фушт, придружен от същата бройка бойци, оборудвани със същото тежко въоръжение.

— Тези са последните — заяви Фушт. — Да се заемаме с процеса. Екзекуторите вече нямат търпение.

Ръцете на Флид и Иризис бяха завързани, след което двамата бяха изведени през строшените врати на крепостта. На двора вече изчакваха останалите пленници, разделени на добре охранявани групи. Дори слугите на Игур и малцината оцелели пазачи бяха наобиколени от усилена охрана.

Иризис не спря да се съпротивлява по целия път, с което си спечели множество ритници и болезнени шамари. Но това не я спря. Тя продължи да се мята, докато въжетата не разраниха до кръв китките ѝ.

— Престани — каза Флид, който стоеше до нея. Той разглеждаше огромните въздухоплави, които бяха оформили съвършена формация около крепостните стени. Летящите машини вече бяха закотвяни с кабели, споделящи дебелината на човешка ръка. — Погледни срещу какво сме се изправили. Прекарали са половин година в планирането на тази атака. Доколкото познавам Гор, той няма да е оставил нищо непредвидено.

— Няма да се предам — процеди тя. — Никога няма да им се оставя, Ксервиш.

Скрутаторът сви рамене.

— Както желаеш. Но няма да промениш нищо.

— Какво искате да кажете?

— Съдбата ни е била определена отдавна. Остава ни да живеем до края на делото.