Ян Ирвин - Скрутатор

Тя я отдръпна с изражение на пълна отврата, но той не забеляза. Съдбата му поднасяше на тепсия света. Нищо нямаше да застане на пътя му. Председателят повика Фушт и лейтенантите, отсечено им предаде новите си нареждания, а после се обърна към хората си, подемайки с тих, но плътен глас:

— Войници, под нас лежи най-голямата награда в цял Лауралин, за която дори не смеех да се надявам. Награда, която може да ни осигури победата. Става дума за занаятчия Тиан Лиз-Мар, нейния безценен амплимет и уникалния, удивителен летящ конструкт. На всяка цена трябва да се сдобием с тях, дори и ако по време на процеса враговете ни избягат. Но ние няма да им позволим да избягат, защото те не знаят, че сме тук.

Той поспря, за да даде възможност на сигналистите да предадат казаното към останалите въздухоплави.

— Те не разполагат с армия, която да ги защитава — продължи председателят, — а само шепа пазачи. Когато дам знак, ще започнете нападението. Завардете всички възможни изходи. Не позволявайте на нито една жива душа да избяга. За всеки, когото заловите жив, ви очаква немислимо възнаграждение. Тези ренегати ще послужат за пример, който ще бъде възпяван в продължение на хиляда години из цял Сантенар.

— Злият предател Ксервиш Флид струва десет хиляди златни тела жив и в състояние да бъде съден. Трупът му ще ви донесе само сто златни монети. Тук има още двама мистици. Нямам представа кои са те, но е сигурно, че те също са негодници и изменници. Всеки от тях ще ви донесе две хиляди в злато жив и по четиридесет златни монети мъртъв. А за по-нищожните злодеи: по хиляда за Крил-Ниш Хлар или Иризис Стирм, живи или мъртви, петстотин за перквизитор Фин-Мах и по петдесет за всички останали. Не ме разочаровайте. Всеки, който го стори, ще бъде изпратен на разпит. Мисля, че не е нужно да ви обяснявам…

Последвалият всеобщ ужас, изразен в рязко поемане на дъх, бе достатъчно красноречив. Всички в Лауралин знаеха какво включва скрутаторският разпит.

— Но това не е всичко. Разбрах, че тук има и могъщ аахимски гадател. Той трябва да бъде заловен жив и невредим. Отнасяйте се към него грижливо, обездвижете го, ако се налага, и му запушете устата. Подобен мистик би могъл да използва силата си дори с помощта на слово. Но пак повтарям: не го наранявайте. Аахимите не са наши врагове. Не бихме оцелели, ако те ни обявят война. Жестоки наказания очакват онзи, който го нарани.

— На телохранителите си възлагам обезопасяването на конструкта. Онези, които успеят в това начинание, ще получат по двеста златни монети. Провалът ще ви изпрати директно на фронта. Не се проваляйте.

— И накрая, но на първо място по важност: занаятчия Тиан Лиз-Мар трябва да бъде заловена жива. Тя е героиня. Повтарям, Тиан не е предателка, а изключително благородна героиня, която е жизненоважна за напредъка на войната. Тя трябва да бъде заловена жива, макар че и нейното обездвижване може да се окаже необходима мярка. Онези от вас, които участват в съпровождането ѝ, ще си поделят двадесет хиляди златни монети. Двадесет хиляди златни монети — повтори той.

Гор погледна към войниците и гадателите си, спирайки поглед върху всеки от тях. Сигналистите стояха зад него и продължаваха да превеждат речта му към останалите машини.

— Но — продължи председателят — колкото и ожесточено да се отбранява тя, ако някой я нарани, случайно или умишлено, ще бъде одран жив. Така че бъдете особено внимателни. Художнико, покажи на всички скиците, които си изработил. Всеки трябва да може да я разпознае.

Посивял дребен мъж, чиято кожа се люспеше, започна да накуцва сред редиците, показвайки произведенията си. Те изобразяваха лице, носещо задоволителна прилика с Тиан. Описанието ѝ бе предадено и към останалите страхоносци.

Гор повдигна ръка. Всички притихнаха в очакване. Той се загледа към изток, потропвайки с крак. Слънчевият диск изплува над хоризонта. Първите му лъчи докоснаха подсилените огледала, операторите се раздвижиха. Превърнатата в оръжие светлина се вряза в трите кули, криещи защитните съоръжения на Игур. Кулите изригнаха, каменните им блокове започнаха да се стичат по подобие на нагорещен восък. Крепостта стоеше беззащитна.

Светлината на слънцето огря мощните машини, а Гор нареди:

— Атака.

Сигналистите подеха сигнала, огромните огледала отново се извъртяха към целите си. В стените и кулите зейнаха пробойни. Към Физ Горго полетяха въжета, по които започнаха да се спускат войници.