Сергей Лукяненко - Дневен патрул

Той рязко се обърна към Завулон:

— Ти си убиецът! Ти прати Алиса на смърт! И именно затова съм принуден да живея… принуден съм, за да не ти донесе нищо твоята подлост!

Завулон само разпери ръце и въздъхна тежко:

— Имате ли доказателства? — попита вампирът.

Игор поклати глава.

— Трибуналът разбира голямото значение на настоящото разследване — каза Витезслав. — Независимо от това, че нито една от страните не приведе доказателства, Инквизицията смята за важно да определи истинския виновник. Ето защо…

Едгар изведнъж видя, че лицето на Завулон се променя и тъжната му усмивка застива.

— Ето защо Инквизицията продължава с разпита на свидетелите. Алиса Доникова ще бъде подложена на временно ревъплътяване.

— Протестирам! — Завулон се надигна. — Днешното дело не е от такава важност, че да тревожим покоя на напусналите ни.

— Протестът е отхвърлен. Инквизицията моли Ана Лемешева, която е тук по нареждане на Инквизицията, да отиде насред залата. Тялото й ще бъде използвано за временно въплътяване на Алиса Доникова.

Лемешева изпищя. Но само след минута двама младши Инквизитори я водеха към центъра на кръга, а тя едва се съпротивляваше.

— Всички енергийни разноски по този процес ще бъдат за сметка на московския Нощен патрул и не подлежат на възстановяване, независимо от изхода му — продължи Витезслав. — Велики маг Хесер, имате ли необходимия запас от Сила?

— Да — отвърна Хесер. — Имам.

Едгар усети, че напълно губи нишката на събитията. Какво толкова важно имаше в този Игор Теплов, че заради него Завулон да жертва любовницата си, а Хесер да отдава чудовищно количество Сила?

— Осъществете ревъплътяването — каза Витезслав. — Всеки опит за противодействие ще бъде наказан с моментална и окончателна смърт.

Няколко мага-Инквизитори пристъпиха едва-едва напред, а Хесер си пое дъх и тръгна към Лемешева. Тя изпищя отново и млъкна, гледайки вцепенено Светлия маг.

А после на Едгар му се наложи да затвори очи.

В центъра на залата бушуваше такава чудовищна енергия, че той просто не можеше да гледа. Усещаше как инквизиторите един след друг вдигат магически бариери около Хесер и Лемешева. Усещаше как бариерите се рушат под напора на невероятната Сила. Как потрепва Сумракът, разкъсан през всичките си слоеве, които бяха познати на Едгар и през онези, за които той дори не подозираше. Ако това беше временно ревъплътяване, какво ли би станало при постоянното?

Бурята утихна. Хесер отстъпи бавно назад.

Насред залата останаха трима — Инквизиторът Витезслав, Светлият маг Игор Теплов и Тъмната вещица Алиса Доникова.

Треперещата, кашляща, хванала се за гърлото Алиса.

Едгар изтръпна. Той не знаеше какво става с Различните там… в Сумрака. А и не искаше да знае, честно казано. Но сега Алиса идваше на себе си в мига, когато беше приключило човешкото й съществуване. Оживяваше с разкъсвани от болка бели дробове, още давейки се в морска вода, отчаяно опитвайки се да се измъкне от натиска, оказван върху нея от Теплов.

— Алиса Доникова — произнесе вампирът. Дори неговият глас потрепна — процедурата по временно ревъплътяване се осъществяваше рядко, твърде рядко… — Вие сте подложена на временно ревъплътяване и се намирате в помещението на Европейския Трибунал на Инквизицията в Прага. Разбирате ли думите ми?

Алиса Доникова вече бе изправила глава, сдържайки хриптенето си, и гледаше Игор Теплов. Само него.

— Разбирате ли думите ми? — повтори Витезслав.

— Защо… в Прага? — попита Алиса. Тя дишаше учестено и дълбоко, сякаш изобщо не можеше да се надиша, дори на този влажен подземен въздух…

— Това не е важно, Алиса Доникова. Вие сте призована в нашия свят като свидетел. От вашите думи зависят много неща.

— Аз… мога ли да остана тук? Отново? За постоянно? — попита Алиса.

Но гледаше само Игор.

— Не — отговори честно Инквизиторът. — Ще отговаряте ли доброволно на въпросите?

Алиса тръсна глава. С някаква отчаяна гордост.

— Да. Ще отговарям, Инквизиторе. Питайте.

Но гледаше само Игор.

— Въпросите засягат вашия дуел с присъстващия тук Светъл маг Игор Теплов. По всички правила ли бяхте извикана на дуел?

— Да.

— Беше ли ви дадена възможност да се откажете от дуела и да си тръгнете?

— Да.

— Кажете, Алиса, обвинявате ли Игор Теплов за смъртта си?

Алиса се усмихна. Направи движение с ръка. Не се обърна, но посочи безпогрешно Завулон.

— Не.

Гледаше само Игор.