Сергей Лукяненко - Дневен патрул

От страната на Светлите стана Хесер и разпери ръце:

— Московският Нощен патрул няма… лични претенции към обвиняемите. Освен това ние смятаме, че ръководството на сектата Братята на Регин е било провокирано да извърши престъплението от някакъв… някакъв неизвестен Тъмен маг.

— Това не е доказано — каза Витезслав.

— Не е установена само самоличността на провокатора — с усмивка каза Хесер. — Фактът на съществуването му не подлежи на съмнение.

Витезслав кимна. Извърна се към шестимата си другари. За няколко мига между Инквизиторите се проведе беззвучна размяна на мисли. После Витезслав се обърна към четиримата вкаменили се финландци.

— В името на Договора. Като взе предвид снизхождението на Нощния патрул, липсата на тежки последствия и другите смекчаващи вината обстоятелства, Инквизицията ви предоставя правото на избор на наказание. Първи вариант — да бъдете осъдени на смърт чрез обесване без накърняване на гражданските ви права…

Якият негър тежко въздъхна, китаецът и финландецът го подхванаха за лактите, поддържайки го.

— Вторият вариант на наказание е да ви се забрани отсега нататък, до края на дните ви, да използвате магия. Ще имате правото да изживеете обикновен човешки живот, без да го удължавате по магически начини и без да подобрявате качеството му.

Финландците смаяно се вторачиха в Инквизитора. Завулон тихичко се изкиска, но тутакси си придаде сериозен вид.

— Второто… второто! — със сподавен глас каза Юха Мустайоки. Останалите закимаха.

— Има ли възражения от страна на присъстващите? — попита Витезслав.

Хесер отново се изправи, въздъхна и рече:

— Ние… като малък жест на добра воля… смятаме за възможно на обвиняемите да се разреши използването на магия… на слаба магия… с неодушевени предмети.

Изглеждаше сякаш изрича всяка дума с голямо усилие, като че проявяваше милосърдие с нежелание.

— Да речем, за намирането на изгубена вещ… на нещо дребно… ключ или монета… За изгонването на мухи от стаята… според нормативните разпоредби мухите се смятат за неодушевени, нали така? За почистването на карбуратора в колата…

По лицето на вампира се изписа леко учудване. „Той не разбира!“ — досети се Едгар.

— Инквизицията не възразява… — заключи най-сетне той. — Да се сложат печати на обвиняемите!

Двамата Инквизитори вдигнаха десните си ръце — и към четиримата осъдени се насочиха тънки проблясващи нишки енергия. Печатите се слагаха до живот, като оставяха на осъдените възможността да прилагат само най-слаба магия. Май Инквизиторите наистина не бяха схванали, че изненадващата добрина на Хесер само бе утежнила наказанието. Едно е да си лишен напълно от възможността да упражняваш магия, постепенно примирявайки се с човешкото съществуване. Съвсем друго нещо е всеки ден да се чувстваш немощен инвалид и да се задоволяваш със сянката от някогашните си способности.

Впрочем, финландците засега не мислеха за това. Изведоха ги от залата на Трибунала докато още бяха съвсем шашардисани от сполетялото ги щастие. Юха постоянно се опитваше да се изскубне, за да се втурне и да започне да стиска ръцете на всички, но бдителните стражи с най-обикновени подбутвания го принудиха да напусне.

Едгар поклати глава. Общо взето беше приятно, че братята Тъмни се спасиха. Но на каква цена… Може би той би предпочел бързата смърт.

— Следващият въпрос на заседанието не беше обявен предварително — каза Витезслав. — Инквизицията моли ръководителя на московския Нощен патрул, известен под името Хесер, да застане в центъра на кръга…

Завулон се усмихна триумфално.

— Както и ръководителя на московския Дневен патрул, известен под името Завулон.

Лекото объркване върху лицето на Завулон зарадва много Едгар. Само че… доколко Завулон се държеше естествено?

— Първият въпрос на Инквизицията е към Великия маг Хесер. — Сега Витезслав говореше учтиво, но с много твърд тон. — Хесер, осъществявали ли сте въздействие върху Книгата на Съдбата на присъстващата тук Велика Вълшебница Светлана Назарова с цел споменатата Велика Вълшебница да стане майка на месия на Светлите?

В залата настана тишина.

— Уточнете формулировката, Витезслав — помоли благо Хесер. — Да не взема да се разсърдя.

Вампирът се озъби в усмивка:

— Отговаряйте по същество, Велики Маг Хесер.

— Добре — кимна Хесер. — Не очаквах подобни обвинения, но… ще обясня за Трибунала.

„Очакваше ги — помисли си Едгар. — Всичко си очаквал, стар интригант такъв…“