— Давам думата на представителя на обвинението Антон Городецки!
Застаналият срещу Едгар Светъл вдигна глава и кимна леко на Витезслав.
— Ще бъда кратък. Същността на нашите обвинения е проста — присъстващият тук уважаем маг Завулон преднамерено е изпратил Алиса Доникова в „Артек“, знаейки, че там ще възстановява силите си Игор Теплов. Вероятно Завулон е проучил линиите на реалността и е разбрал, че при така създалите се условия между Игор и Алиса неминуемо ще пламне… ще пламне любов. Трагична и безнадеждна любов, защото двамата млади принадлежат към различни Сили. Любов, която ще завърши с дуел, в резултат на който ще загине или Игор, или Алиса, а оцелелият противник ще бъде осъден от Инквизицията. Ние обвиняваме Завулон в съзнателно и цинично отстраняване… — опит за отстраняване — поправи се той — на сътрудника на московския Нощен патрул Игор Теплов. Във връзка с това молим Инквизицията да снеме от Игор Теплов обвинението в нарушаване на договора и убийството на Алиса Доникова.
— Това ли е всичко? — попита Витезслав след кратка пауза.
— Не. Също така молим да се разгледа въпроса за гибелта в резултат на дуела на млад човек, който не е Различен. Тъй като дуелът е инсцениран от Завулон…
— Протестирам — обади се Завулон със скърцащ глас.
— Протестът е приет — потвърди вампирът.
— Тъй като ние смятаме, че дуелът е инсцениран от Завулон, гибелта на юношата също е по негова вина и Игор Теплов не може да бъде обвиняван за нея. Това е всичко.
Витезслав прехвърли погледа си върху Завулон.
— Можете ли да отговорите по същество на въпроса?
— Няма да отговоря, вече обясних по каква причина — възрази студено Завулон.
— Думата се дава на представителя на защитата.
Едгар въздъхна. И започна:
— Всичките умозаключения на моя колега са крайно забавни. Ние с вас наблюдаваме опит да бъде отърван един престъпник…
— Протестирам! — изрече бързо Антон.
— Да бъде отърван обвиняемият — поправи се Едгар. — Игор Теплов е виновен за убийството на младата вещица Алиса Доникова. И което е най-ужасното — тя го е обичала с цялото си сърце! Нещо повече! Игор Теплов, обхванат от своята маниакална страст, междувременно е погубил и момчето Макар Каневски. Убил е дете. Човешко дете, което също е имало право на живот. Нещо повече! В резултат на масовото черпене на Сила от децата, почиващи в „Артек“, седем от тях са страдали от нощни страхове в продължение на два месеца! Регистрирани са два случая на трайна енуреза. Деветгодишният Юрий Семецки, живущ в Москва, месец след връщането си от „Артек“ е загинал от асфиксия. Задушил се е във ваната. И засега не е известно дали и това не е последица от действията на Игор Теплов… Светлия маг Игор Теплов!
Той погледна обвиняемия. Лицето на Игор беше каменно. Непроницаемо. Не изразяваше нищо.
— Светлите могат колкото си искат да предявяват безпочвените си обвинения — каза Едгар. — Без доказателства, без каквото и да било разумно обяснение защо му е на московския Дневен патрул да жертва своя млада и перспективна сътрудничка, вече получила редица поощрения от ръководството, заради отстраняването на един, общо взето не особено талантлив Светъл маг трето равнище… Това е въпрос на тяхната съвест. Ние само молим Инквизицията да разгледа безпристрастно ситуацията и да накаже виновния за нарушаването на Договора.
Едгар си пое дъх и изрече последните си, решаващи думи:
— Ние много сме се наслушали на това, че когато Светлите магове извършат недопустима според етичните им разбирания постъпка, се развъплътяват самостоятелно. Отиват в Сумрака, притиснати от тежестта на срама си… Много сме се наслушали. Но на мен, например, не ми се е случвало да видя подобно нещо. Навярно Игор Теплов смята убийството на влюбена в него девойка, както и смъртта и страданията на невинни човешки деиа, за постъпка, безупречна от етична гледна точка.
Той млъкна.
Инквизиторите се спогледаха. После Витезслав попита:
— Имат ли страните доказателства за своята правота?
Хесер мълчеше. Завулон попита учудено:
— Прощавайте, ама какво доказателство трябва да имам, че не съм камила? Нека да доказват онези, които наговориха тези глупости!
— Инквизицията изслуша мненията на страните — каза вампирът. — Обвиняеми, искате ли да добавите нещо?
Игор Теплов кимна:
— Да. Признавам, че действията ми не бяха съвсем оправдани… и скърбя за последствията им. Аз… аз много… — Той се запъна, после заговори бързо: — Отношението ми към Алиса Доникова беше отлично. Но това, че тя се оказа Тъмна вещица, ме докара до състояние на афект. Не моля за милост. Аз сам ще произнеса присъдата над себе си. Обаче…
Читать дальше