Стен Никълс - Орки

Хаскеер подсмъркваше радостно.

— Никой не може да краде от орките!

— Да изчезваме! — просъска Страк.

Измъкнаха се навън и се затичаха към малката къща.

Този път гремлинът изглеждаше по-скоро възбуден, отколкото уплашен. И не можеше да свали очи от цилиндъра.

— Трябва да се махаме оттук! — подкани ги Джъп.

— А с него какво ще правим? — попита Хаскеер и посочи гремлина с меча си.

— Да, Страк — присъедини се Койла. — Какво ще правим с него?

Хаскеер вече имаше готово решение.

— Да го пречукаме и да се омитаме!

Гремлинът се сви уплашено.

Страк видимо се поколеба.

— Цилиндърът има огромно значение! — обади се неочаквано гремлинът. — За всички орки! Мога да ви помогна със знанията си!

— Лъжеш! — отряза го Хаскеер и го заплаши с меча. — Дайте да му клъцнем главата!

— В края на краищата — продължи разтреперано гремлинът — заради него ме отвлякоха коболдите.

— Какво? — подскочи Страк.

— За да им обясня за какво служи. Затова ме доведоха тук.

Страк се втренчи в лицето му. Още не беше сигурен дали гремлинът казва истината. И дали това може да има някакво значение за тях.

— Какво ще правим, Страк? — попита нетърпеливо Койла.

— Ще го вземем с нас — реши той. — А сега да изчезваме.

Върколаците не изгубиха нито миг, щом получиха заповед да напуснат Черна скала. Завързаха гремлина с дълго въже и го повлякоха след тях. Когато най-сетне прехвърлиха първия хълм, нещастникът едва си поемаше дъх с шумно свистене.

Страк нареди да вдигнат лагера и да се подготвят за бързо изтегляне.

Хаскеер не можеше да сдържи радостта си.

— Най-сетне се връщаме в Каменна могила. Казвам ти, Страк, вече направо не ми се вярваше.

— Благодаря ти за оказаното доверие — отвърна хладно командирът.

Но Хаскеер не долови насмешката.

— Ще бъдем истински герои, когато се появим с това нещо. — Той кимна към цилиндъра в пояса на Страк.

— Още не сме се върнали — предупреди го Алфрей. — Нека първо прекосим вражеската територия.

— Освен това нямаме представа как ще реагира Дженеста на забавянето ни — добави Джъп. — Цилиндърът и пелуцидът не са гаранция, че главите ни няма да хвръкнат.

— Песимисти — присмя им се Хаскеер.

— Не мислите ли, че трябва да дадем думата и на този? — попита Койла и посочи гремлина. Беше седнал на един дънер, изтощен и уплашен.

— Да бе — кимна Хаскеер. — Предлагам да приключваме с него. Иначе ще трябва да го мъкнем през целия път заедно с останалите мързеливци.

— Така ли се отнасяш към ранените си другари? — сряза го ядосан Алфрей.

Страк вдигна ръка да замълчат.

— Стига вече. Не искам да стоим тук и да се караме, докато на един хвърлей място гъмжи от коболди, които скоро ще ни търсят под дърво и камък. — Той се обърна към пленника: — Как се казваш?

— Мммоо… Мммоо — гремлинът се изкашля нервно и опита отново: — М-м-м… Моббс.

— Е, добре, Моббс, хайде разправяй защо те отвлякоха коболдите? И какво знаеш за това? — Той почука с пръст по цилиндъра.

— Животът ти виси на косъм, гремлине — предупреди го Алфрей. — Внимавай какво ще кажеш.

— Аз съм само един скромен книжник — отвърна Моббс така, сякаш се оправдаваше. — Бях тръгнал по работа към Хекълой, когато тези отвратителни негодяи ме отвлякоха. — В гласа му започна да се пробужда възмущение.

— И какво искаха от теб? — попита Койла.

— Цял живот изучавам езици, най-вече мъртвите. Казаха, че съм им трябвал, за да преведа съдържанието на цилиндъра. Доколкото разбирам, вътре е скрито някакво послание…

— Това го знаем — прекъсна го Страк.

— Та не цилиндърът е важен, а знанието, което се крие вътре.

— Ама и коболдите са едни глупаци! — намеси се Алфрей. — За какво им е това «знание»?

— Може би са изпълнявали нечия чужда повеля. Нямам представа.

Хаскеер прихна.

Но Страк бе заинтригуван и искаше да чуе повече.

— Моббс, имам чувството, че историята ти не е от онези, които трябва да се разкажат с няколко думи. Нека се скрием в гората и тогава ще чуем останалото. Дано да е все така интересно.

— О, стига, Страк! — възропта Хаскеер. — Защо да си губим времето? Да се прибираме у дома!

— Кое наричаш губене на време? Това, че ще се скрием в гората? Прави каквото ти се заповядва.

Хаскеер завъртя глава и се отдалечи.

Вдигнаха лагера, настаниха ранените на носилки, заличиха всички следи и се отправиха с бърз ход към гората на Черна скала.

Три часа по-късно стигнаха целта си.